Лечението на психичноболните в Република България

Уважаеми колеги, представяме ви Отвореното писмо, за което очакваме и Вашата подкрепа – като представители на организации и професионалисти.

Отвореното писмо е подкрепено от много неправителствени организации в областта на здравеопазването и защита на човешки права, както и от известни професионалисти, някои от които: БХК, НЦОЗА, АСПП, КЗД, КЗПЗ, АЧП, ДПБ, СПОК, Ф-я ,,Минерва,, , Ф-я ,,Доверие за доверие,,, Ф-я ,,ХепиСфера,,, Ф-я ,,Цветен ден,, и др.

ОТВОРЕНО ПИСМО
ДО: Президента на Република България
ДО: Председателя на Министерския Съвет на Република България
ДО: Председателя на Парламента на Република България
ДО: МЕДИИТЕ /БНТ, БНР, BTV, BIT, NOVA и др./

Относно: Лечението на психичноболните в Република България. Хронология на една катастрофа!

Ние, близки на психично болни, професионалисти в областта на психичното здраве, неправителствени организации в областта на психичното здраве и психосоциалната рехабилитация, както и граждани, ангажирани експерти и професионалисти, нечленуващи в организации, констатираме следната ситуация по отношение на хората с психични проблеми в Република България:
В развитието на Република България по пътя й към пълна интеграция в структурите на Европейския съюз се очертава дълбоко и драматично изоставане по отношение на грижата за психичноболните в нашата страна.
Държавата и нейните структури категорично абдикират от проблемите на психичното здраве. Заобикалят ги и не дават никаква надежда тегобата на тези болни да се решава в духа на страните от ЕС.
Състоянието на немалка част от психиатрични болници е трагично, психосоциалната рехабилитация е неразвита и не обхваща дори малка част от болните.
Потресаващо е, че все още в Европейска България има болници, ползващи помещения на бивши конюшни, бараки, чиито покриви не спират да текат при дъжд и сняг, с кофи в спалните на болните за да събират водата! Има „стаи“ с по над 10 болни! Условията в някои от тях са откровено нечовешки, близки до тези в лагерите на смъртта! Колко предавания по медиите показват това и дали все пак е по-добре да питаме ЕС – там ли ни е мястото?
Освен това има болници с недопустим дефицит на персонал, които кретат без да удовлетворяват дори минималните изисквания за хуманни условия и стандарт на лечение.
Междувременно, излязоха нови данни от проучване на EUROSTAT, които недвусмислено показват, че България е с най-малък брой психиатри на глава от населението. Институциите у нас продължават оглушително да мълчат! Лекарите гласуват за България с краката си през Терминал 2, но какво става с болните им?
Въвежданите програми и политики за психично здраве от Министерството на здравеопазването не дават никаква надежда за промяна, тъй като тяхното финансиране е изключително слабо и неадекватно на реалностите. Изгражда се впечатление, че те са просто един рехав параван, който нескопосано демонстрира „някакви“ усилия.
В пълен разрез с практиките в развитите индустриални страни в ЕС от екипите, които се анагажират с т.нар. политики и програми за психично здраве са изключени пациентските организации, както и неправителствените организации, ангажирани с правата на психичноболните. Тази капсулация не е от полза за демократичното общество и не дава особено добър знак за ангажираността на държавата с проблемите на психичното здраве.
Неясно остава и защо Министерството на здравеопазването не предприема никакви стъпки за въвеждане на стандартите по детска и съдебна психиатрия.
МЗ като основен инструмент на държавата за регламентиране на здравната помощ не създава условия психичноболните да провеждат пълноценно лечение в отделения към МБАЛ, които не се изграждат. Достатъчно е да се анализира на какво разстояние от соматична болница са повечето психиатрични болници, както и голяма част от Центровете за психично здраве, и става ясно, че сме изостанали в генералните концепции за здравеопазване с поне един век.

Основавайки са на тези и други анализи настояваме да се обсъдят отново визията, целите и конкретните мерки за промяна психично-здравната система у нас, като се актуализира все още неприетата Национална програма за психично здраве 2017-2023 и съответният План за действие, като се наблегне на следните наши предложения:

  1. Психичноболните да се лекуват в нормални многопрофилни здравни заведения, безотказано, и в достъпна градска среда;
  2. Да могат да получават комплексна здравна грижа /не само психиатрична/, когато са на лечение;
  3. След изписването да има къде да отидат, да бъдат максимално ресоциализирани в изградени и действащи регионални дневни центрове и защитени жилища, да им се осигури възможност за защитени работни места, включително за почасова работа;
  4. Да се изградят такива жилища с медицинска и социална грижа, които приемат психичноболни без никаква социална подкрепа;
  5. Да се спазват в максимална степен правата на психичноболните /да се въведе горещ телефон за сигнали за злоупотреби от институциите и медицински служби с правата на болните;
  6. Да се преразгледат помощите за психичноболните и да се актуализират спрямо съвременните изисквания за достоен живот.

Настояваме, незабавно да се сформира контактна група от заинтересованите институции, на първо място Министерство на здравеопазването, Министерство на труда и социалната политика, Парламентарна комисия по здравеопазване, всички заинтересовани пациентски и правозащитни сдружения и да се пристъпи към съставяне план и действие с конкретни процедури и отговорности за излизане от тази унизителна и компрометираща цялата ни държава и нация ситуация.

Предизвикателствата и трудностите са големи, но българското общество вече е узрявало за идеята, че за да се развива успешно и устойчиво, трябва да има промени, които да гарантират основни човешки права на всеки отделен индивид и най –вече, това на достоен живот и активност.
Проф. д-р Петър Маринов, дмн
Председател на Асоциацията на Експертите по психично здраве
мобилен: 0888789628

Цветен ден до МЗ

„Цветен ден“ до МЗ

отговор от Президентството

отговор от МЗ

отговор от Народно събрание