Core Competencies

Професионални компетентности на психотерапевта, който практикува в Европа 

Проект на Европейската асоциация по психотерапия (ЕАП)

Ключовите професионални компетентности на психотерапевта, са одобрени на годишното общо събрание на ЕАП в Москва през юли 2013 г.

© Европейска асоциация по психотерапия (ЕАП) 2013 г.

Текстът на английски език може да бъде намерен на сайта на ЕАП

Неофициално предисловие:1

Настоящите ключови компетентности могат да бъдат използвани за следните цели:

  1. Като определение за независимата професия на психотерапевта, който практикува в Европа, тъй като дефинират уменията, които специалистът следва да има;
  2. Да бъдат използвани за основен източник и за насоки от други европейски асоциации по психотерапия, национални и общоевропейски организации по психотерапия, както и от организации за обучение; и
  3. Като основен минимален стандарт за професионално обучение по психотерапия в Европа.

Смисълът на всички по-долу описани ключови компетентности е да бъдат практикувани на професионално психотерапевтично ниво. Компетентностите се развиват в резултат на процес, включващ придобита магистърска или друга еквивалентна степен на висше образование и най-малко 4 последващи години следдипломно образование, обучение и практика под супервизия, с основна насоченост към развиване на способността на психотерапевта за критично мислене и оценяване на собствената му професионална практика. 1

Ключовите компетентности трябва да бъдат прилагани в практиката в съответствие със, и във връзка с настоящите версии на: Страсбургската декларация за психотерапията от 1990 г.; Декларацията на ЕАП относно етичните принципи; а също така и в контекста на професионалната подготовка на психотерапевта, осъществявана в съответствие със стандартите, очертани в критериите на следния документ на ЕАП: “Европейски сертификат по психотерапия (ЕСП)” . 1

1 Забележка: Намерението бе това въведение да бъде включено в текста след гласуване през юли 2013 на Общо събрание на ЕАП. Така предложено, обаче, то не бе прието, тъй като Общото събрание се ангажира да проучи и включи в него критериите на ЕС за нивата на квалификация, приети през 2008 г. от Европейския парламент и Европейската комисия. Възможно е, освен това, текстът на “Европейски сертификат по психотерапия (ЕСП)” на ЕАП да бъде променен, като се има предвид нагласата на Общото събрание, свързана с „прякото“ (осъществявано в университет) обучение по психотерапия. Предложението обаче е включено тук като „Неофициално предисловие“, понеже останалата част от него допринася да се зададе смисъл и контекст за изложените тук ключови компетентности.

Област 1: Професионална, автономна и отговорна практика

Психотерапевтът е компетентен: 

§1.1: Да създаде професионална практика

1.1.1: Да има професионално поведение, което означава: да поддържа спретнат, трезв, и приличен външен вид; да има професионално поведение на (да се държи професионално) психотерапевт със съответното отношение към клиенти, колеги и други лица; да спазва всички национални и местни законови правила и регистрации; да не допуска, доколкото е възможно, състояния на бърнаут, като провежда редовна супервизия и полага редовни грижи за здравословното си състояние и др.; да осигурява съответна подкрепа или да има предварителна договорка за времето, когато отсъства или е в отпуск, както и в извънредни или спешни случаи; да има определен изпълнител на волята му по отношение на терапевтичната му практика в случай на смърт; да членува в професионално сдружение и др.

1.1.2: Да развива независима практика или да се присъединява към екип от специалисти, което означава: да поддържа професионална застраховка според изискванията; да спазва приложимите законодателство, етични кодекси и практики, насоките относно практиката и параметрите на качеството на услугите; безусловно да ролите и отговорностите на професионално практикуващ психотерапевт; да предоставя ясна и прозрачна информация относно своето обучение, образование и опит; да проявява лична инициатива в контактите си с други специалисти и организации; и др.

1.1.3: Да работи според приетите професионални стандарти, което означава: да познава и спазва съответните етични кодекси и такива, касаещи практиката; да работи съгласно одобрена процедура за подаване на жалби; да познава и осмисля критично начина, по който професионалните политики, принципи и насоки се изразяват и привеждат в действие по редица различни методи; да подхожда към проблемите в съответствие с неговите професионална практика и метод; и др.

1.1.4: Да записва информацията по подходящ начин, което означава: да изготвя и поддържа система от записи (бел. прев.: дигитални и писмени записки, видео и аудио записи); да води правилни (верни?) и подходящи записки (бележки по случаите) на всички психотерапевтични сесии с пациенти/клиенти в съответствие с етичните, правни и организационни изисквания; да записва цялата съответна информация и предприетите действия; да гарантира, че всички записи се пазят в поверителност с помощта на съответните указания, информация и системи за тази цел; да гарантира, че всички пациенти/клиенти знаят за воденето на записи и за границите на поверителността (бел. прев.: при условие, че се правят такива); да осигурява достатъчно пространство за сигурното съхранение на тези записи за подходящ срок; да гарантира, че са взети подходящи мерки за безопасността на записите в случай на заболяване или смърт на психотерапевта; и др.

1.1.5: Да поддържа връзка с други специалисти, което означава: да създава взаимно одобрени критерии за обмен на информация (когато е целесъобразно); да гарантира, че уведомява по подходящ начин пациентите/клиентите за тези критерии; да записва по подходящ начин споделяната със и от други специалисти информация; да гарантира, че тези специалисти са наясно с етиката, методите, обхвата и практиките на тяхната услуга; да работи в сътрудничество с други специалисти и организации; и др. (вж. също 7)

1.1.6: Да признава трудностите, които другите срещат в професионалната среда, което означава: да познава всякакви възможни симптоми; да обсъжда всякакви въпроси със съответните лица, а и (ако е необходимо) с други хора; да предприема подходящи действия, особено ако няма промяна в обстоятелствата; и др.

1.1.7: Да се самонаблюдава и да оценява критично работата си по всички случаи, с които работи, което означава: да гарантира, че пациентите/клиентите, с които работи (и техните проблеми) са от неговата сфера на компетентност; да работи максимално ефективно, без необоснован стрес; редовно и по подходящ начин да осмисля собствените си затруднения и потребности от по-задълбочена професионална подготовка или развитие с колеги/ресорен ръководител/супервизор; да се консултира с експерти, когато е подходящо, и др.

1.1.8: Да поддържа своята професионална компетентност по различни начини, което означава: да открива и разпознава ограничения, конфликти или неразрешени въпроси; да си прави критична оценка и себерефлексия; да търси подходяща помощ, подкрепа или насоки в случай на трудности, което може да включва възможността за временно преустановяване на професионалната практика, ако е необходимо; да гарантира, че за всяка нова сфера на работа преминава подходяща допълнителна подготовка и придобива съответните знания, и др.

 

§1.2: Да осигурява подходяща среда

1.2.1: Да осигурява безопасни условия на работа, което означава: да спазва всички законови изисквания (напр. на общински, здравни и служби по безопасност, застрахователи и др.) относно психотерапевтичното пространство или клиника; да прилага правилно разписаните процедури в случай на заплаха или опасност (за пациента/клиента, за себе си или за други лица); да възприема подходящи политики и процедури във връзка с управлението на риска и грешките; да познава приложимите процедури, в случай че е застрашена безопасността на хората (евакуационни или аварийни процедури;) и др.

1.2.2: Да осигурява психотерапевтична среда, което означава: да проявява разбиране към нуждите на пациентите/клиентите; да създава и поддържа подходяща среда, в която да се провежда психотерапията и която е безопасна, гостоприемна, съобразена с етиката на психотерапията и, доколкото е възможно, отговаря на потребностите на пациентите/клиентите; да създава позитивен, професионално приемащ първи контакт с пациентите/клиентите; да осигурява подходяща физическа среда, ефективно администриране, хигиенни условия, чакалня (ако е необходима), подходящи средства за комуникация; да създава и поддържа подходяща атмосфера; и др.

1.2.3: Да договаря ясно условията на психотерапевтична работа, което означава: да има разработена процедура за насрочване на сесии, вкл. за предоставяне на информация за периода на изчакване и евентуален списък на чакащите; да гарантира, че пациентите/клиентите са своевременно информирани за всички промени в насрочените им сесии; да гарантира, че пациентът/клиентът е изчерпателно информиран за всички цени и/или такси, за възможността за държавно или частно здравно осигуряване и за всички специални условия, отстъпки или възможности за по-ниска цена; да има изработени правила за анулиране на договорена сесия, както и политики за таксуване в случай на пропускането ѝ от страна на пациента/клиента; да предоставя подходяща информация във връзка с всички трудности на пациента/клиента по отношение на рамката, на очакваната продължителност и типа на предложената психотерапия и др.

 

§1.3: Да се грижи за поддържане на качеството на работата си

1.3.1: Редовно да оценява практиката си, което означава: да прави критични оценки на практикувания психотерапевтичен модел (модели); систематично да наблюдава практиката си и резултатите по последователен, съгласуван и подходящ начин; да познава съответни (други) методологии и да определя подходящи критерии и инструменти за оценяване; да посещава супервизия (лична, с колеги, в група или по друг начин) по целесъобразност; да оценява критично практиката; да съобразява практиката си с обратните връзки на ръководители, супервизори и други специалисти, както и с тези на пациентите/клиентите и пр.

1.3.2: Да извършва преглед на практиката си, което означава: да оценява критично влиянието на личната си ценностна система, убеждения, нагласи и поведения върху професионалната си работа; да управлява практиката си така, че тя да подлежи на съответно задълбочено обследване; да участва в одит и потвърждаване на качеството на клиничната си практика; да се грижи за своето подходящо продължаващо професионално развитие (ППР); и др.

 

§1.4: Постоянно да се развива професионално

1.4.1: Да участва в подходящо продължаващо професионално развитие (ППР), което означава: да спазва изискванията за ППР на коя да е национална професионална асоциация или на съответната организация на модалността (психотерапевтичния метод); да поема личен ангажимент за ППР и да намира начини за професионално израстване; да се информира редовно за новостите в развитието на психотерапията (теория, практика и/или изследвания); да участва когато и ако е целесъобразно в професионални конференции, симпозиуми, срещи на асоциации, семинари, където да се обучава, представя и пише по професионални теми и др.

1.4.2: Да прилага професионалните си качества в практиката, което означава: да преценява изборите си, гъвкавостта и целесъобразността на собствената професионална работа и интервенции; да преценява въздействието им върху пациента/клиента и доколко подходящи са били те за неговите потребности и процес; да адаптира работата си спрямо потребностите и проблемите на различните пациенти; и др.

1.4.3: Да разсъждава за себе си и работата си, което означава: да разсъждава критично между сесиите за обхвата и въздействието на собствената личност и дейността си с цел да обмисли и преразгледа психотерапевтичния си подход и стратегия; да ползва по подходящ начин супервизията, интервизията (между колеги), обратните връзки, опита, знанията и уменията, както и всяка редовно оценяваща практиката му проверка и др.

1.4.4: Да възприема в професионалната си работа резултатите от научните изследвания, което означава: да се информира редовно за текущите изследвания в сферата на психотерапията и в по-широк контекст, които са от значение за неговата практика или подготовка, и да включва по подходящ начин съответните научни достижения в своята практика; и др.

 

§1.5: Да поддържа процеса на постоянно личностно развитие

1.5.1: Да развива личните качества, които добрият професионално практикуващ психотерапевт трябва да притежава, което означава: винаги да подхожда отговорно, морално и етично; да развива качества като прямота, честност, последователност, устойчивост и способността за справяне със сложни или неочаквани чувства; да осъзнава и да се справя адекватно с несигурността; да се стреми да запазва добро чувство за реалност; да познава собствените идентичност, произход и личност; да развива личния си капацитет, така че пациентът/клиентът да се чувства сигурен в негово присъствие; да развива емпатия и разбиране, способността да се отнася към другите с уважение, както и да работи с безпокойствата на другите, без да се чувства застрашен или омаловажаван; да развива капацитета си за вземане на решения, прилагането им, да изразява собствени мотиви; в случаи на преживяване на познати страхове, рискове и несигурност, да предприема адекватни мерки, когато това се налага; да обогатява своята практика чрез критично мислене, въз основа на психотерапевтични и/или клинични познания и/или опит, и/или изследвания, и др.

1.5.2: Да се самоусъвършенства по адекватен начин, което означава: да има самоинициатива за учене, личностно израстване и развитие на интересите си; да постига критично осъзнаване на “самия себе си” („Self“) и да открива начини за проследяване и оценяване на промените в “самия себе си” („Self“); да ползва лична психотерапия, супервизия, обратна връзка и други възможности за осмисляне на личните въпроси, растежа и развитието, както и за разрешаване на лични проблеми или конфликти; да има готовност за придобиване и възприемане на нови знания за себе си и своята професионална работа; да дефинира личните си потребности и да намира начини за удовлетворяването им категорично извън психотерапевтичната връзка; да оценява критично теориите, на които се основава личното развитие, и др.

 

Област 2: Психотерапевтичната връзка

Психотерапевтът е компетентен: 

§2.1: Да установява психотерапевтична връзка

2.1.1: Да общува по ясен начин, което означава: да използва достъпен и подходящ за пациента/клиента език; да обяснява непознати термини и въпроси; да обсъжда същността и възможностите на психотерапията, включително всякакви значими различия в културните ценности; да обяснява теоретичната рамка и различни или други методи и теории (по целесъобразност); да насърчава активното участие и обратната връзка от страна на пациента/клиента; да предоставя ясна и прозрачна информация за услугата, включително подробности за всякакви форми на оценяване, както и други условия; да създава позитивен, професионално приемащ първи контакт с пациентите/клиентите и др.

2.1.2: Да определя ролята на психотерапевта и тази на клиента, което означава: да дефинира ролята на психотерапевта в психотерапията (като професионален помощник, който предоставя подкрепа и управлява процеса); да изяснява начина по който пациента/клиента би могъл да участва в процеса: пасивно или активно; да поставя ясни граници в психотерапевтичната връзка; да дефинира и обяснява ограниченията на конфиденциалността; да предвижда възможните потенциални въпроси или трудности между психотерапевта и пациента/клиента, включително на двойствени роли; да дефинира възможни проблеми по отношение на различията и многообразието – класови, културни, расови, религиозни, от гледна точка на многообразието, сексуалността, половите предпочитания, ранга, статута или дисбаланс на силите; да информира пациента/клиента относно етичните принципи и процедурите за подаване на жалби (вж. също област 9); и др.

2.1.3: Да създава работен съюз, което означава: да сътрудничи с пациента/клиента; да определят заедно постижими цели и да работят за постигането им; да адресира потребностите на пациента/клиента (по приемлив начин); да подпомага пациента/клиента да поеме отговорност за живота си, да постигне автономност и, когато е възможно, облекчаване на негативните симптоми; да определя възможностите, ограниченията, противопоказанията и евентуалните рискове, с други думи – параметрите на психотерапията, включително да изяснява всякакви въпроси, свързани с предположения и/или очаквания; да признав автономността на пациента/клиента; и дори в случаите, когато психотерапията е по-скоро „процес на лечение“ да зачита мнението на пациента и да получава неговото информирано съгласие и др.

2.1.4: Да договаря отговорностите, което означава: да обсъжда отговорностите с пациента/клиента, включително часовете, честотата на сесиите, очакваната продължителност на психотерапията, методологията, финансовите въпроси (когато е възможно, да се съобразява с ресурсите на клиента), политиките за анулиране на сесии, договорните условия, уговорките за периодите на почивка и др.; да информира за правни изисквания и задължения; да обсъжда други подробности от психотерапевтичния „договор“ (вж. също област 4); да получава (когато е възможно) информирано съгласие на пациента/клиента в писмена форма; и др.

2.1.5: Да създава подходящи перспективи, което означава: да разбира гледната точка на пациента/клиента по няколко различни начини; да изследва субективния свят на пациента/клиента; да познава важните аспекти от неговата физическа, социална и културна среда; да разбира част от динамиката на семейството, от което пациентът произхожда; и да разбиране част от неговите идеи или система от убеждения (религиозни и духовни); и др.

2.1.6: Да проявява емпатия и разбиране, което означава: да разбира контекста на симптомите, трудностите и поведенията; да разбиране вътрешните референтни рамки или субективната позиция на пациента/клиента; да бъде съпричастен към проблемите на пациента/клиента; да проявява искренна загриженост за неговото благополучие; да идентифицира проблемите, свързани със сигурността и безопасността (емоционална и физическа); да укрепва автономността, самооценката и независимостта на пациента/клиента; да зачита неговите граници, предпочитания, културни различия и особености; да зачита положението, в което той се намира, неговите мисли, чувства и др.

2.1.7: Да осигурява психотерапевтично присъствие, което означава: да общува със своя пациент/клиент ясно, позитивно и без да го съди; в своята роля на психотерапевт, той не бива да се чувства задължен да реагира по някакъв специфичен начин на различни подхвърлени думи от пациента/клиента; да не забравя, че самата същност на психотерапията е пациентът да се срещне със самия себе си в контекста на собствените му процеси и да ги осмисля отразени в присъствието на неутралния терапевт; да подпомага способността на пациента/клиента да интернализира положителна терапевтична перспектива за признаване и обръщане внимание и разбиране на вътрешните психични процеси, и др.; (вж. също 5.2.2)

 

§2.2: Да управлява и поддържа психотерапевтичната връзка

2.2.1: Да поддържа психотерапевтичната връзка, което означава: да се използва език, който е познат за пациента/клиента по подходящ начин и в случай на необходимост да се обясняват концепции, интервенции или динамика; да се поддържа постоянно отношение, изслушване и подкрепа; терапевтът да бъде надежден и автентичен, емпатиен и загрижен; постоянно да се поддържа подходящо психотерапевтично присъствие; редовно да се получава обратна връзка от клиента и да се обсъжда процеса и напредъка в сесиите; да се обменя изключително сложна, чувствителна и/или евентуално спорна информация, и др.

2.2.2: Да зачита, оценява и развива психотерапевтичната връзка, което означава: пациентът/клиентът да получи нужното време и пространство, за да реши какво е подходящо за него; по-скоро терапевтът да следва своя пациент/клиент в неговото темпо и посока на процеса му, отколкото да го ръководи; да осигурява на пациента/клиента подкрепа, мнение, ориентири и човешки ресурс наред с психотерапевтичната работа; да се учи от пациента/клиента, вместо да го поучава; да изразява уважение към постигнатия напредък, вместо да отбелязва липсата на такъв; да осмисля трудностите на пациента/клиента и да обсъжда с него по какъв подходящ начин могат да се разрешат; да разпознава несъзнаваните аспекти от неговия процес и да спомага за осъзнаването им; и др.

2.2.3: Да поддържа и развива способността си за себеосъзнаване в терапевтичната връзка, което означава: да се самоанализира, като наблюдава своите мисли, чувства, усещания и поведение; да подхожда зряло към проблемите и изборите на пациента/клиента; да черпи от своя съответен на случая житейски опит, като понякога прибягва до подходящо разкриване на “самия себе си” („Self“) в психотерапевтичния процес; в случай на лични трудности с пациента/клиента терапевтът да запазва своята устойчивост, и да избягва отмъстително отношение, като реагира адекватно и професионално; да разпознава неразрешените емоционални конфликти в собствения си живот и да не ги проявява към пациента/клиента; да се справя по подходящ начин със собствените си емоции; да поддържа съответни граници в психотерапевтичната връзка; и др.

2.2.4: Да комуникира целесъобразно, което означава: в ролята му на психотерапевт да разсъждава по критичен начин върху опита на клиента, собствения си опит и връзката между клиента/пациента и самия себе си; ефективно и задълбочено да обсъжда с пациента/клиента връзката и напредъка му в терапията, както и с други важни лица (напр. с човека, който го е насочил към терапевта, с консултант, лекар, екип, други специалисти, с членове на семейството, когато е подходящо и др.); да комуникира по подходящи за пациента/клиента начин и език, които са лесно разбираеми за него; да използва преводач, когато е необходимо; и др.

2.2.5: Да оценява психотерапевтичната връзка, което означава: редовно и целесъобразно да изследва връзката; да използва подходящи критерии за оценка с цел наблюдение на качеството и напредъка на връзката; да оценява комуникацията, процеса и методологиите, използвани с пациента/клиента; да работи в екип с пациента/клиента, когато е подходящо, с цел изследване на неговите проблеми; да използва клинична супервизия като постоянно наблюдение на процеса и връзката с  пациента/клиента; да се осведомява за най-новите професионални мнения и научни изследвания на свързани методи на „лечение“ или нови подходи; да отчита и търси мнението на други лица, когато е подходящо (напр. на ресорните ръководители, насочващите лица, специалисти, екипни съвещания, други специалисти и др.); и др.

2.2.6: Да управлява процеса на промяна, което означава: да разсъждава и оценява критично, като по този начин управлява процеса на промяна в хода на психотерапията; да проявява компетентност при подходящите интервенции; да вмъква в процеса разбираеми коментари, базирани и съответни на дълбинни теоретични гледни точки; да работи, като се съобразява с различни насоки и стандарти, с етичните принципи и деликатния характер на психотерапевтичната работа; да работи за постигане на желаното и нужното на пациента/клиента; да насърчава и подпомага пациентите/клиентите да разкриват своите тревоги и да изразяват по-дълбоките си чувства, а също така да работи с интелектуалните им, емоционални и поведенчески начини на изразяване; да отчита вече настъпилите промени и да предвижда евентуални бъдещи такива; (вж. също Основна компетентност 5.1.4) и др.

2.2.7: Да управлява общуването извън сесиите, което означава: да обсъжда тези начини на общуване с пациента/клиента, което може да включва имейли, писма, текстови съобщения, телефонни обаждания, посещения и случайни или неочаквани срещи; да има предварително разработена политика, която по подходящ начин е съобщена на пациента/клиента и е интегрирана в психотерапевтичната връзка; да определя подходяща политика за контакт между сесиите или в случаите, когато пациентът/клиентът пропусне сесия или внезапно прекрати психотерапията; да следи за възможни признаци за риск или опасност, особено при повтарящи се или нежелани контакти извън сесиите; да обмисля евентуални последици от покана към пациента или искане за среща с него извън обичайната психотерапевтична ситуация и да предприема подходящи действия; и др.

2.2.8: Да управлява прекъсванията и ваканциите по подходящ начин, което означава: да уведомява пациента/клиента достатъчно навреме за предстоящи събития; да въвежда принципи за постигане на ясни договорки с пациента/клиента; в периоди на отсъствие на терапевта, същият да има грижата да осигури на клиента си начин за получаване на подкрепа в случаи на спешна нужда и ако е необходимо; да осъзнава как прекъсванията и почивките могат да повлияят на психотерапевтичната връзка, и да обсъжда това с пациента/клиента по подходящ начин; да планира редовни почивки и ваканции, за да подобрява личното си благополучие; и др.

 

§2.3: Да управлява всякакви трудности в психотерапевтичната връзка

2.3.1: Да управлява продължаващия процес на промяна, което означава: да прави преглед и управлява процеса на промяна в хода на психотерапията; да проявява компетентност при подходящите интервенции; да вмъква в процеса разбираеми коментари, базирани и съответни на дълбинни теоретични гледни точки; да работи, като се съобразява с различни насоки и стандарти, с етичните принципи и деликатния характер на психотерапевтичната работа; да работи, като се съобразява с различни насоки и стандарти, с етичните принципи и деликатния характер на психотерапевтичната работа; да работи за постигане на желаното и нужното на пациента/клиента; да насърчава и подпомага пациентите/клиентите да разкриват своите тревоги и да изразяват по-дълбоките си чувства, а също така да работи с интелектуалните им, емоционални и поведенчески начини на изразяване; да отчита вече настъпилите промени и да предвижда евентуални бъдещи такива; (вж. също 5.1.4) и др.

2.3.2: Да разпознава трудностите, което означава: разпознаване на същността на трудностите при възникването им; да привлече пациента/клиента за изследването им (доколкото те може да са от значение за психотерапията); да има нужната компетентност, умения и достатъчна степен на осъзнатост за несъзнаваните процеси, както и етичен прочит на психодинамиките, за да обсъжда (да изследва и да реагира на) всякакви трудности по подходящ за пациента/клиента начин; да разпознава всякакви свои лични (психични, емоционални, поведенчески и физически) реакции към пациента/клиента или към неговите проблеми; да разпознава личните, професионални или свързаните с опита ограничения и да се стреми да ги преодолява; да внася подходящи промени или да използва различен подход или други свързани методологии, ако е подходящо, или евентуално да намира подходящ начин за прекратяване на тази (настояща) психотерапевтична връзка и да насочи пациента/клиента към по-подходящ специалист; и др.

2.3.3: Да се справя с всякакви трудности, което означава: да има способност за критичен анализ на съпротивите в терапията и да работи със сериозните съпротиви срещу процеса на приемането му; когато пациентът/клиентът възприема себе си (или положението си) негативно, психотерапевтът го приканва или го подпомага в това да преоцени тази представа, така че да бъде по-реалистична; да работи по недвусмислен начин в рамката на психотерапевтичното сътрудничество; да открива и анализира тези трудности при възникването им; да управлява интервенции, които биха могли да предизвикат объркване, смущение, тревожност или обида; да оценява критично и управлява ситуации, в които пациентът/клиентът изпитва дистрес или дискомфорт по отношение на ценностите, убежденията или поведенията на други лица (включително на психотерапевта); да работи с пациенти/клиенти, които потенциално може да са враждебни, противопоставящи се, манипулативни или силно емоционални; да има предвид възможни ограничения на пациента/клиента, дължащи се на личностови проблеми или психопатология; да разпознава случаите, в които са подходящи единствено подкрепящи интервенции; когато е подходящо, да подпомага себеосъзнаването, самопомощта, постигането на независимост и разрешаването на проблеми; да разпознава кога психотерапевтичния процес бива затрудняван от пациента/клиента – понякога поради това, че не сътрудничи или мълчи – и да реагира адекватно; да преценява ситуации, в които има потенциален риск за пациента/клиента, за психотерапевта или за трети лица; да има готовност да признава и да се извинява за недостатъци или дори грешки; да изследва всякакви лични или теоретични ограничения, особено при недоминантни култури; да наблюдават и заедно с пациента/клиента често да проверяват как разбират процеса на психотерапията; да проявява гъвкавост по отношение на интервенциите, определянето на честотата на сесиите и най-точните моменти за това (кратко-, средно- или дългосрочна психотерапия с различна честота на сесиите, когато е необходимо); да разпознава и оценява реалистично каквито и да е етични трудности, както и съответните политики, процедури или формализирани реакции в такива случаи; да се свързва с други подходящи здравни специалисти (или супервизори), които да подпомагат или съветват пациента/клиента, или когото е необходимо, и да гарантира, че е осигурена адекватна подкрепа, която да запази степента на ангажираност на пациента/клиента; да оценява реалистично моментите, в които трудностите на пациента/клиента се превръщат в криза или спешна ситуация, и да реагира адекватно; да преценява и да провежда дебрифинг със свързаните лица, след като отмине непосредствената кризисна ситуация (вж. също: Основна компетентност 5.1.5 и Област 13); и др.

 

§2.4: Да приключва психотерапевтична връзка

2.4.1: Да разпознава наближаващия край, което означава: заедно с пациента/клиента да изследва и преценява кога и по какъв начин да приключи психотерапевтичната връзка; да уговаря крайна дата, като на пациента/клиента се дава достатъчно време, за да отработи края от последователна, съгласувана и задълбочена теоретична перспектива; да проявява гъвкавост по отношение на тази крайна дата, ако е необходимо или възможно; в случай че сесиите са с фиксиран брой, да гарантира, че психотерапията завършва удовлетворително на уговорената дата; да разпознава признаците на „привързаност“ чрез преценка как това повлиява на връзката и да отчита това, когато тя се прекратява; да анализира и отработва аспектите от личната история на пациента/клиента, в които краят е особено значим момент; да подпомага пациента/клиента в тъгуването или скръбта от края на психотерапевтичната връзка; и др.

2.4.2: Да отработва случаи на внезапно прекъсване/прекратяване, което означава: ако психотерапевтичната връзка приключи бързо и особено ако това стане против желанието на пациента/клиента, да обсъжда последиците с пациента/клиента и да приема неговите чувства; да обсъжда тези въпроси с ресорния ръководител или супервизора си, като следва дадена политика/насоки; да информира пациента/клиента за възможни алтернативи или други терапевти, към които може да бъде насочен, и да обсъжда с него тези възможности; и др.

2.4.3: Да приключва психотерапевтичната връзка, което означава: да договаря подходящ завършек с пациента/клиента, когато терапията изглежда достатъчна и пациентът изглежда готов; да използва фазата на приключване, за да прегледа и прецени напредъкът и постиженията на пациента/клиента в психотерапията; да разработи стратегии за „справяне“ с края на терапията или за промяната, след която терапевтичната връзка няма да съществува; да обсъди планове за действие, в които се вземат под внимание текущите му социални контакти и други връзки; да проучи всякакви възможности за насочване, текуща подкрепа и информация или всякакви други терапевтични интервенции, ако възникне такава нужда; да изследва мислите и чувствата и да идентифицира други минали преживявания, както и неотработван материал свързани с приключване, „край“, „напускане“ или „загуба“, „изоставяне“, „да бъдеш сам“ и др., както е целесъобразно; да обръща внимание и на собствената си привързаност към терапията, към пациента/клиента и чувствата относно края и да обсъжда всичко това със своя супервизор; и др. (вж. също 6.1.2)

2.4.4: Да описва резултата от психотерапията, което означава: да води подходящи записки и обобщение, които да прилага към бележките по случая, включително оценки или тестове, проучвания на удовлетвореността/неудовлетвореността, насочване към друг терапевт и последващи действия след приключването; и др.

Област 3: Изследване (оценка, диагноза и концептуализация)

Психотерапевтът е компетентен: 

§3.1: Да изготвя на оценка

3.1.1: Да използва инструменти за оценка, което означава: да създаде политика и да прилага на практика ясна и достъпна процедура на оценяване; да гарантира, че те съответстват на целите и същността на организацията и на теоретичната перспектива; да разработва и/или прилага процедури, предхождащи оценката (бел. прев. напр. входното интервю); да осигурява ясна и прозрачна информация на потенциалния пациент/клиент относно психотерапията и формите на оценка; когато е подходящо, предварително получената информация да се използва, за да подпомогне процеса на оценъчните сесии и резултата от тях; и др.

3.1.2: Да провежда сесия за оценка, което означава: да се погрижи за това, процеса на оценяване да бъде прозрачен и недвусмислен; да провежда процеса на оценяване в съответствие с обективните задачи и същността на организацията и теоретичната перспектива; да открива, доколкото е възможно, конфликтите, проблемите, собствените прозрения и трудности на пациента/клиента; да открива и води записки за всички важни минали събития или история на психичните проблеми, или съществени периоди на стрес; да се информира дали е получавал психотерапевтична помощ и преди; да поддържа подробни записки от оценката; и др.

3.1.3: Да оценява риска, което означава: да познава процедурите за оценка на риска на дадена организация/служба и да използва избирателно и с голямо внимание каквито и да е инструменти за оценка или насоки, включително такива от етичен характер; да разпознава в речта, ползвана от пациента/клиента, намерение за евентуална увреда на самия себе си или на други хора; да задава директни въпроси относно намерението за самонараняване или нараняване на други хора; да улеснява готовността на пациента/клиента да говори за конкретни планове за самоубийство и да пресмята риска те да бъдат изпълнени; да проучва и оценява цялостната система за подкрепа на пациента/клиента; да включва пациента/клиента в процеса по разбираем, овластяващ го и чувствителен подход; и др.

 

§3.2: Да формулира диагноза * (Бележка: Думата „диагноза“ тук се използва в широк смисъл, а не в строго медицинския или психиатричен такъв.)

3.2.1: Да разпознава и преценява всякакви възможни психични проблеми/заболявания, което означава: да не пропуска да обръща внимание на индикации за нужда от помощ в сферата на психичното здраве, или за психично заболяване или разстройство; да прави оценка или да диагностицира дали пациентът/клиентът има социални проблеми, такива, свързани с отношенията, соматични и/или емоционални проблеми във връзка с психичното здраве/психични заболявания или разстройства; да ползва натрупаните знания, подготовката и опита си в психопатологията; да включва пациента/клиента в процеса по оценяване на психичното здраве; да гарантира, че всяка оценка или диагноза е в съответствие с организационните политики и процедури, че е съобразена с обективните задачи и същността на организацията и теоретичната/методологична перспектива, и че отговаря на националните медицински/психиатрични насоки; и др.

3.2.2: Да работи с потребностите, свързани с психичното здраве/болест, което означава: да обсъжда доколкото е възможно вероятните резултати или стратегии с пациента/клиента; да разпознава нуждата от съвет, подкрепа или второ мнение от супервизор, ръководител или консултант по психично здраве; да реагира своевременно на признаци за нужда, свързана с психичното здраве, за да осигури подходяща интервенция; да преценява непосредствения риск за клиента, за самия терапевт или за трети лица, който може да възникне вследствие на влошаване на психичното състояние/физическото заболяване, и да предприема подходящи действия, ако е необходимо; да разпознава признаците на злоупотреба с наркотици/алкохол/вещества (включително лекарства по предписание и такива, отпускани без рецепта), и да предприема подходящи действия, ако е необходимо; да работи в сътрудничество с други специалисти в сферата на психичното здраве, в съответствие с целите и същността на своята теоретична перспектива и в съответствие с националните медицински/психиатрични насоки; и др.

 

§3.3: Да концептуализира и избира подход

3.3.1: Да използва клиничния опит, теоретичните и методологичните знания и инструментите за оценка, което означава: да създаде политика и да прилага на практика ясна и достъпна процедура на оценяване; да гарантира нейната пригодност спрямо нуждите на пациента/клиента и спрямо настоящата психотерапевтична връзка; да провежда процеса на оценяване по начин, който е подходящ за пациента/клиента и е в съответствие със същността на психотерапията; да интегрира информацията от предварителната оценка и да идентифицира всякакви свързани проблеми; и др.

3.3.2: Да концептуализира нуждите на пациента/клиента, което означава: да дефинира и преценява потенциални проблемни области, включително 1) (положителни или отрицателни) ситуации, станали ясни в процеса на оценка или като част от него, 2) мотивацията на пациента/клиента, 3) различни индивидуални потребности, свързани например с култура, вяра, етнос, език, сексуалност, увреждане, възраст и др., 4) всякакви области на потенциален риск (самоубийство, самонараняване, агресивно или насилствено поведение спрямо останалите), 5) възможен негативен пренос и др.; да има достатъчно умения за да извършва оценка и да разбира начина, по който пациентът/клиентът заявява проблемите си; да отбележи в диагнозата си вероятността за каквито и да е непроявени или дълготрайни проблематики, които биха наложили по-нататъшно оценяване (вероятно от специалист); да преценява и обсъжда дали предложената психотерапия или конкретната услуга е подходяща и полезна за пациента/клиента, а ако не е, да дава конструктивни и информирани предложения за насочване към друг подходящ специалист; и др.

3.3.3: Да взема решения въз основа на оценка, което означава: да изготвя стегнато формулирана отговорна оценка на споделеното и показаното от пациента/клиента; критично да анализира и тълкува всякаква информация, събрана в процеса на оценяване; да използва цялата налична информация (включително споделеното и отговорите на пациента/клиента в оценъчната сесия), за да достигне до заключение относно възможните подходящи интервенции; да обсъжда оценката с пациента/клиента на подходящ език, като се грижи човекът да разбира поднесената информация; да прецени продължителността, честотата и обхвата на психотерапията и/или да прилага компетентен “План за грижи” или “Договор” или да препрати към друг специалист в рамките на този вид услуга; да бъде ясен относно други възможности потребностите на пациента/клиента да бъдат удовлетворени; да препраща към външен специалист, ако е подходящо, и да обяснява ясно причините за това; да се консултира с други колеги/здравни специалисти, особено ако има признаци за потенциален риск; и др.

3.3.4: Да приключва оценката, което означава: в случай, че има взаимно съгласие да се продължи с психотерапия, да обсъжда и открито да разговаря с пациента за неговите очаквания, отговорности, договорки, плащания и др.; когато е подходящо, да дава възможност на пациента да обмисли и даде обратна информация за своя опит в процеса на оценка и да записва резултата от него; и др.

 

Област 4: „Договаряне“ (определяне на цели, изготвяне на планове и стратегии)

Психотерапевтът е компетентен: 

§4.1: Да „сключва договор“ с пациента/клиента

4.1.1: Да формулира ключовите проблеми, което означава: да размишлява върху оценката (и понякога противоречивата информация, която тя съдържа) и информацията от други източници; да интегрира всички гледни точки; да формулира основните проблеми на пациента/клиента и възможния им произход; и да представя (или рефлектира) тези гледни точки на пациента/клиента по достатъчно подходящ и чувствителен начин, така че той да ги разбере и приеме; да проверява точността на тези формулировки и да обсъжда същността им; да гарантира, че тази формулировка е съгласувана със същината и теоретичното разбиране на модалността; и др.

4.1.2: Да идентифицира подходящи и постижими цели, планове и стратегии, което означава: да взима под внимание предходната житейска история, икономическия, социален, интелектуален и психологичен капацитет на пациента/клиента; да определя всякакви потенциално вредни, опасни или неподходящи за пациента/клиента психотерапевтични подходи или да оценява всякакви рискови фактори; да обсъжда продължителността, честотата, цената, средата и външните измерения (включително отношения на пациента/клиента извън терапевтичната ситуация), свързани с планирания ход на интервенциите; да обсъжда с пациента/клиента всякакви въпроси, свързани с поверителността на работата и ясно да очертава разумно постижимите резултати, както и онези, които не са постижими в рамките на психотерапевтичния му процес; и др.

4.1.3: Да обсъжда мотивацията на пациента/клиента, което означава: да разбира неговото желание и мотивация за промяна, както и факторите, които може да са го довели до решението да потърси психотерапевтична помощ; да разпознава и оценява степента на осъзнатост на пациента/клиента по отношение на самия себе си и на останалите; да е наясно, че има поне няколко фактора, които може да намалят способността на клиента да се ангажира напълно с психотерапевтичния процес; да приема способността му да осъзнава и разбира нивото си на психично функциониране, както и способността си да поема отговорност за собствените си индивидуални процеси; и др.

4.1.4: Да взима решение за продължителността или обхвата на психотерапията, което означава: да е направил оценка за естеството на основния проблем на пациента/клиента; да е обяснил ясно всички ограничения, свързани с провеждането на сесиите (от страна на дадена институция или от здравното осигуряване и др., ако е приложимо); ако е подходящо да се „договори“ по-отворен край на процеса, терапевтът трябва да е обяснил процеса на редовния преглед на постигнатото на различните етапи на работа; да взима информирано и взаимноприемливо решение за това дали е подходяща кратка психотерапия или, ако не е, какъв е очакваният брой на сесиите; и др.

4.1.5: Да „сключва договор“, което означава: да взима под внимание жизнените обстоятелства на пациента/клиента; да договаря взаимноизгодни условия с пациента/клиента; да има политики за анулиране или неявяване в уговорена сесия, за периодите на почивка или отпуск по болест, за таксите и евентуалната цена в случай, че настъпят обстоятелства, които усложнят психотерапевтичния план, за анулирането на сесии, за честотата на сесиите и за начините за евентуално пренасочване към друг специалист, ако по някакви причини „договорът“ не може да бъде изпълняван; и др.

4.1.6: Да управлява договорения психотерапевтичен процес, което означава: да преценява и преразглежда договора с пациента/клиента и регулярно да премисля терапевтичните цели на предварително определени интервали; да приема споделянето на пациента/клиента за неговите чувства и преживявания; да се консултира със супервизорите и ресорните си ръководители (когато е целесъобразно); да взима предвид промените в жизнените обстоятелства на пациента/клиента, както и тези в собствената си практиката; и др.

4.1.7: Да запознае клиента с възможността за пренасочване към друг специалист, което означава: да обсъжда с пациента/клиента дали в разумна степен е удовлетворен от Вас като негов психотерапевт; да бъде напълно ясен в изказа си доколко е възможно потребностите на пациента/клиента да бъдат удовлетворени в контекста на психотерапевтичния процес; да има готовност да предложи други варианти и да ги обясни тези варианти; да спомага за насочване на пациента/клиента към друг психотерапевт или специалист в сферата на психичното здраве; да обсъжда други алтернативи; и др.

 

§4.2: Да планира психотерапията

4.2.1: Да се опира на доказателства за ефективна практика, което означава: да преценява кои психотерапевтични подходи са ефективни и подходящи за проблемите на даден пациент/клиент; да предоставя информация на пациента/клиента относно съответно препоръчваните психотерапевтични стратегии; да бъде сигурен, че следваната от него методология е достатъчно доказателствено обоснована що се касае до конкретния проблем на пациента/клиента; и др.

4.2.2: Да черпи от богатството на психотерапевтичните теории, което означава: да размишлява и оценява теоретичните възможности на собствената си модалност, потенциално полезни и свързани с общото състояние на пациента/клиента, като едновременно с това си дава сметка и за други теоретични подходи; да прилага на практика възможностите на теорията, свързани с конкретните проблеми на пациента/клиента; да обяснява всичко това на пациента/клиента на разбираем език; да описва вероятните резултати, тъй като това има отношение към разработването на стратегия/план за психотерапията; и др.

4.2.3: Да взима решения за психотерапевтичния подход или стратегия, което означава: да обсъжда различните възможности с пациента/клиента; да обяснява предимствата и недостатъците от различните стратегии; да използва клиничен опит и научни изследвания, за да предложи възможни стратегии/планове за постигане на задоволителни резултати; да взима решения заедно с пациента/клиента за най-подходящия подход или стратегия за него и конкретните му проблеми; да насърчава или да инвестира в себерефлексията от гледна точка на двете страни в психотерапевтичния процес, като по този начин терапевтичния план се проследява и развива; и др.

4.2.4: Гъвкаво да управлява психотерапевтичния план или подход, което означава: да обмисля отговорно и да възприема опита си като ключов елемент на психотерапевтичния процес, който в хода на работата ще повлияе на най-важните аспекти на теорията и практиката; да ползва себерефлективните аспекти на клиничния опит, професионалната практика, собствената си терапия и супервизия, за да насочва и овладява своя „афект“, и особено избора на интервенции в ролята му на психотерапевт (забележка – степента, в която себерефлексията насочва или управлява психотерапевтичния процес, до голяма степен зависи от модалността, в рамките на която практикува специалистът); да бъде чувствителен и гъвкав към състоянието на пациента/клиента, вкл. емоционалното състояние и да позволява то да повлиява избора му в конкретния момент, без задължително да се отклонява от цялостния план; и др.

 

Област 5: Различни техники и интервенции

Психотерапевтът е компетентен: 

§5.1: Да използва „стандартни“ техники и интервенции

5.1.1: Да създава „работен съюз“, което означава: да изгражда сътрудничество между пациента/клиента и терапевта; да прилага в работата си елементите на договора и планираните стратегии; да подкрепя увереността на пациента/клиента, че дори и в момента да не се чувства добре или да е в криза, това не означава, че е „психично болен“, а е в състояние да се подобри и най-вероятно това ще се случи (т.е. симптомите на силно напрежение ще намалеят); че симптомите на силно напрежение може да са проява на подлежащ процес, който има нужда да бъде разрешен или дори сам по себе си да представлява вече постигнат лечебен резултат от терапевтичната работа; да ангажира пациента/клиента в съвместна работа за изследване и разрешаване на неговите трудности; да изслушва внимателно това, което пациентът/клиентът желае да изрази, и понякога да откликва по подходящ начин на чутото и/или разбраното; да гледа на пациента/клиента като на „личност“, а не като на „съвкупност от симптоми“; да е съпричастен и откликващ към пациента/клиента при запазване на професионална позиция; да признава автономността на пациента/клиента и да зачита неговите граници, като същевременно постига баланс и с професионалните знания, умения и опит; да работи с феномена „пренос”; да се фокусира върху желанията и нуждите на пациента/клиента; да ползва обратната връзка по конструктивен начин; да проследява, подкрепя и отразява напредъка на пациента/клиента; да си дава сметка за въпроси, свързани със социално и/или културно многообразие и да работи с тях конструктивно в случай на необходимост; същото се отнася и за тематики, свързани с борба за власт или равноправие; да подкрепя надеждите на пациента/клиента за подобряване на състоянието му и др.

5.1.2: Да идентифицира подходящите техники или интервенции, което означава: да ползва вече извършената оценка на проблемите или трудностите на пациента/клиента и да взема решение за това кои от „стандартните“ техники или интервенции може да са подходящи за конкретния човек с конкретните проблеми (например: депресираният човек може да се нуждае от техники за мотивация, тревожният – от техники за релаксация); да е наясно с противопоказанията на тези „стандартни“ техники или интервенции; да информира пациента/клиента за тези техники и интервенции и да изследва тези, които изглеждат подходящи за него; да подкрепя силните страни на пациента/клиента и да подпомага напредъка по неговите трудности; да има предвид факта, че е почти сигурно, че няма една-единствена подходяща или успешна техника и/или интервенция, а че вероятно ще има поредица или няколко слоя на приложение, уникални за този пациент/клиент; и др.

5.1.3: Да идентифицира подходящите начини за взаимодействие, което означава: да бъде гъвкав в прилагания подход: да е способен да променя или адаптира подхода; понякога да има подкрепяща и успокояваща роля, друг път – по-наставническа или образователна, а в трети случаи дори да се конфронтира с пациента/клиента, като всичко това е ако и когато е подходящо; да намира здравословен баланс между професионалната интервенция и постигането на независимост на пациента/клиента – равновесие, което постоянно ще се променя с времето и обстоятелствата; да е наясно за разликите между традиционния „медицински модел“, при който пациентът се нуждае от лечение, и „хуманистичния модел“, при който клиентът избира да използва Вашите професионални услуги; и др.

5.1.4: Да управлява и наблюдава процеса на промяна, което означава: да е наясно с развитието и процеса на пациента/клиента и с различните му потребности в различни моменти; да признава вече настъпилите и да предусеща възможни бъдещи промени; да проявява гъвкавост по отношение на стратегиите и интервенциите, както е подходящо в променящи се процес и среда; последователно да спазва насоките, стандартите, етиката и да се съобразява с чувствителни аспекти (вж. също 2.2.6); и др.

5.1.5: Да се справя с всякакви трудности, което означава: да работи в психотерапевтичната рамка; да открива и анализира трудностите при възникването им; да контролира интервенциите, които може да причинят объркване, смущение, тревожност или оскърбление; да управлява ситуации, в които пациентът/клиентът изпитва дистрес или дискомфорт по отношение на ценностите, убежденията или поведенията на други лица (включително на психотерапевта); да проявява гъвкавост по отношение на интервенциите, начина на изразяване и часовете за посещение (кратко-, средно- или дългосрочна психотерапия с различна честота на сесиите, когато е необходимо); да познава други възможни техники и интервенции и да проучва възможността да ги ползва; (вж. също 2.2.7); и др.

 

§5.2: Да управлява емоциите в сесиите

5.2.1: Да спомага за отработването на емоциите, което означава: да признава емоциите на пациента/клиента на много различни нива; да го подпомага да преодолее задръжките и съпротивите при изразяване на чувствата, ако и когато е целесъобразно и подходящо; да подпомага ограничаването на твърде високи или твърде ниски нива на емоционалност; да разрешава емоционални проблеми, които пречат на терапевтичната връзка или на процеса на терапията (напр. тревожност, враждебност, прекомерен гняв, избягване на афект и др.); да подпомага пациента/клиента да преживее и изследва емоциите по начин, който улеснява процеса; да насърчава пациента/клиента да разграничава повтарящи се, негативни или непродуктивни емоции;да подпомага пациента/клиента да интегрира емоциите си по всеобхватен и продуктивен начин; и др.

5.2.2: Да поддържане психотерапевтично „присъствие“, което означава: психотерапевтът да бъде насреща за пациента/клиента, в каквото и емоционално състояние да се намира последният във всеки един момент; да не се обвързва с емоционалните трудности на пациента/клиента; да притежава лична сетивна и телесна възприемчивост в разумна степен; да бъде осъзнат, нащрек и съсредоточен; да бъде на разположение и да не се разсейва от собствените си лични процеси или безпокойства; да не реагира задължително на определени прояви на пациента/клиента; да остане – доколкото е възможно – в присъстващо (в момента), неутрално, приемащо и съпричастно „състояние“; да бъде колкото е възможно по-неподправен (неотбранителен; адекватен); да се стреми да гарантира, че личното му емоционално „присъствие“ не накърнява това на пациента/клиента – или да постигне здравословен баланс на (между) своето емоционално състояние и това на пациента/клиента; и др.

5.2.3: Да се справя с екстремни емоции, което означава: да е способен да преценява риска; да знае какво трябва да се направи, ако пациентът/клиентът стане хиперманиакален, тревожен, агресивен или суициден; да има подходяща подготовка, ако терапевтът работи в среда, в която пациентите/клиентите редовно изпитват екстремни емоции; и др.

 

§5.3: Да ползва „други“ техники и интервенции

5.3.1: Да използва базирани на изследвания техники и интервенции, което означава: да е информиран за последните развития в психотерапията, за нови методологии, подходи и научните изследвания за тяхната ефективност и ефикасност; да използва само такива техники и интервенции, които изглеждат подходящи за дадения пациент/клиент и за неговото състояние; да гарантира, че те се използват единствено по правилен и професионален начин, опирайки се на стабилна подготовка, супервизия и опит; и др.

5.3.2: Да гарантира съответна подготовка и супервизия в тези случаи, което означава: когато е целесъобразно, да има допълнителна подготовка в рамките на подходящи курсове и супервизия при подходящо квалифицирани супервизори по тези нови и/или различни техники и интервенции, да ги прилага професионално и безопасно; и др.

Област 6: Да се справя с промени и кризи, да работи с травма

Психотерапевтът е компетентен: 

§6.1: Да управлява промените и кризите

6.1.1: Да разпознава трудните моменти, което означава: да разпознава трудните моменти в психотерапията на пациента/клиента (като годишнини; определени отключващи фактори за емоционален дистрес и др.); да има повишена чувствителност и гъвкавост в такива моменти; да познава различните фази или динамиката на промяната в психотерапията, за да може да води пациента/клиента в неговия процес; да е наясно, че промяната не винаги е линейна, постепенна или последователна; да познава теориите за динамиката на промяната; и др.

6.1.2: Да управлява процеса на промяна, което означава: да подпомага пациента/клиента, като познава и разбира неговия процес; да ползва подходящи интервенции за конкретната фаза на пациента/клиента; да подпомага (вероятно по-интензивно) в особено трудни фази или когато пациентът/клиентът не може да излезе от определена фаза; да е наясно за външните или социо политическите и икономическите фактори, които може да оказват (положително или отрицателно) влияние върху процеса на пациента/клиента; да предлага възможни ходове на действие за подпомагане на процеса на пациента/клиента; и др.

 

§6.2: Да работи с хора в криза

6.2.1: Да има познания за кризисна интервенция, което означава: да познава принципите и ролята на кратката психотерапия, кризисната интервенция и превенция; да познава различните видове кризи и различните подходи и видове подкрепа, необходима за тях; да знае за специализирани кризисни услуги, местни кризисни центрове и други възможности; и др.

6.2.2: Да работи с хора в криза, което означава: да реагира подходящо на пациент/клиент в криза; да поддържа терапевтичната връзка, въпреки че пациентът/клиентът е в криза и може временно да се лекува от друг специалист; да изгражда наново терапевтичната връзка след кризата, ако е необходимо; да спомага да се поправят или възстановяват отношения (с други хора) и други видове контакт (ако е възможно) след кризата; да се подпомогни пациента/клиента да разбере причините (или отключващите фактори) за своята криза, как да предотврати повторното ѝ възникване в бъдеще и да обсъдят поуките, които могат да бъдат извлечени от кризата; и др.

 

§6.3: Да работи с травматизирани хора

6.3.1: Да има познания за работата с травма, което означава: познаване на възможните причини и последици от травмата и симптомите на посттравматичното стресово разстройство; да познава параметрите, необходими за работа с хора с травматични състояния; да знае за възможности пациентите/клиентите с травма да бъдат насочени към друг специалист; и др.

6.3.2: Да работи с хора с травма, което означава: да познава собствените си компетентности и ограничения за работа с хора с травма; да насочва пациентите/клиентите с травма към (допълнителни) специализирани услуги в областта на травмата, когато е подходящо; да преминаване, ако е необходимо, специализирана подготовка за работа с хора с травма; и др.

Област 7: Приключване и оценяване

Психотерапевтът е компетентен: 

§7.1: Да работи по приключване на психотерапията

7.1.1: Да подготви приключването на психотерапията, което означава: да обсъжда (в подходящи моменти в хода на психотерапията) възможността за приключване; да помага на пациента/клиента да осмисля процеса на психотерапията по отношение на първоначалната цел и последвалите промени в целите; да подпомага пациента/клиента да разпознае постиженията и/или да избегне разочарованията; да работи с пациента/клиента да идентифицира кога може да е готов да спре психотерапията; да преценява готовността на пациента/клиента да премине към приключване; да помага на пациента/клиента да не забравя неизбежното приключване на психотерапевтичните сесии, както и последиците от това; и др.

7.1.2: Да изследва чувствата, свързани с края, което означава: да има предвид чувства, тревожности и подсъзнателни фантазии относно „край“, „загуба“, „раздяла“, „изоставяне“; да се старае да избегне „отреагиране“ или преждевременно прекратяване; да разглежда процесите на „индивидуация“, „независимост“, „автономност“ и/или „саморегулация“; и др.

7.1.3: Да идентифицира възможните рискове или трудности, което означава: да определя кога има вероятност прекратяването на психотерапията да се отрази негативно върху лицето, както и всякакви рискове, свързани с това; да разглежда проблеми, свързани с преноса (и контрапреноса), с регрес и/или зависимост, които може да отложат (или ускорят) приключването на психотерапията; да обмисля евентуално преждевременно прекратяване, както и (несъзнавани) проблеми, които може да стоят в основата му; да обсъжда бъдещите нужди на пациента/клиента след приключване на терапията, потребностите им от последващи сесии или нуждите им да поддържат някаква форма на нетерапевтичен или не толкова терапевтичен контакт; да обсъжда със супервизора или ресорния ръководител последиците от планираното (или непланираното) прекратяване, ако е подходящо; и др.

 

§7.2: Да управлява приключването на психотерапията

7.2.1: Да управлява приключването, което означава: да позволи на пациента/клиента да изживее края на психотерапията, който е а) договорен, б) в момент, в който психотерапията е разумно достатъчна, в) такъв, който го защитава (също и трети лица) от риск или от вреда, г) който не е, доколкото е възможно, предмет на „контрапреносни“ влияния, свързани със „загуба“ или „край“, д) да позволи да излязат на повърхността несподелени мисли и е) да позволи „приключването“ да настъпи ненасилствено; да работи съвместно с пациента/клиента по определянето на достатъчно ясен край на психотерапията; и др. (вж. също 2.4.3)

7.2.2: Да осмисля процеса, което означава: да позволи на пациента/клиента да осмисли своя психотерапевтичен процес в хода на терапията и да преразгледа надеждите и плановете за бъдещето; да обсъжда промените в начина, по който възприема себе си и останалите, семейните, културните и социалните структури, властта и проблемите със самочувствието във връзките, както и проблемите, свързани с привързването и независимостта; да приеме евентуални неразрешими проблеми, които вероятно няма да бъдат приключени в дадения терапевтичен курс; и др.

7.2.3: Да идентифицира проблеми, мисли и чувства, което означава: да обсъжда проблеми, мисли, чувства и последици от друг преживян „край“, „приключване“, „раздяла“ или „прекратяване“ и др., да обмисли заедно с пациента планове и стратегии за промяна, при които е взето предвид текущото му състояние и връзки; да обмисли възможностите процесът да бъде продължен, евентуално да го насочи към друг специалист, текуща подкрепа и да го информира за бъдещи терапевтични алтернативи, ако възникне необходимост, и др.

 

§7.3: Да води записки и оценява осъществената психотерапия

7.3.1: Да води записки в процеса на психотерапия, което означава: да приключва (обобщава), поддържа и съхранява клинични записки в съответствие с клиничните, местните, националните и/или професионалните критерии; да отбелязва и записва по подходящ начин на всяко намаляване на симптомите, други индикатори за промяна (спиране на пушенето, пиенето на алкохол или употребата на наркотици, връщане на работа и др.), всички промени в обстоятелствата или задоволителния (или неудовлетворителния) резултат от психотерапията; и др.

7.3.2: Да оценява психотерапията, което означава: да ползва оценки за резултатите, въпросници за удовлетвореност на клиента, последващи проучвания и др., чрез които да се оцени ефективността (или ефикасността) на психотерапията; да води записки в  резюме или история на случая, ако е подходящо; да разсъждава над психотерапевтичния процес и да оценява собствените представяне, проблеми и практика; да обсъжда със своя супервизор, ресорен ръководител или група от колеги (за интервизия) евентуалните допуснати грешки, как е могло да се избегнат, приложения процес на учене и/или как мога да бъдат внесени подобрения; и др. (вж. също 2.4.4)

 

Област 8: Сътрудничество с други специалисти

Психотерапевтът е компетентен:  

§8.1: Да сътрудничи с други специалисти

8.1.1: За се запознава с работата на други специалисти, което означава: да е осведомен и запознат с работата на други специалисти, особено тези в сферата на психичното здраве (психиатри, специализирани консултанти, клинични патолози, медицински сестри по психиатрия, психотерапевти, консултанти,клинични психолози,  психологически терапевти, полагащи грижи лица и др.); да е осведомен за предоставянето на здравни услуги, доброволческия и частния сектор и свързаните с тях области; да е осведомен за „пътищата“ и „начините“, чрез които пациентите/клиентите получават достъп до местни, национални и специализирани услуги за психично здраве чрез лекари, насочване от институции, организации, здравно осигуряване и др.; да е добре запознат с различните видове ресурси и услуги и материални бази за психично здраве в областта, в която работи терапевтът; и да е осведомен за всякакви трудности и проблеми, свързани с достъпа, разходите, наличността, ресурсите и др. (вж. също 1.1.4)

8.1.2: Да развива и поддържа добри работни отношения с други специалисти, което означава: да бъде активен в професионалната общност; да участва в редовни срещи с други специалисти на нивото на колегията, в местни събития, регионални форуми, симпозиуми, национални и професионални конференции; да обсъжда, когато е подходящо и целесъобразно, въпроси, проблеми и/или трудности в работата, както и да търси възможности за сътрудничество; да участва по подходящ начин в супервизия и интервизия (вж. също 8); да участва ефективно в мултидисциплинарни и междуинституционални подходи към психичното здраве; да обменя подходяща информация за контакт; да насърчава и развива здравословен климат на взаимно уважение и сътрудничество; да определя ресурсите и мрежите, които могат да се използват за целите на услугата, практиката, а оттам и пациента/клиента; и др.

8.1.3: Да комуникира ефективно с други специалисти, което означава: да демонстрира ефективни и подходящи умения за ясно комуникиране, съветване, обмяна на инструкции и/или професионални мнения на колеги и други специалисти, както и на пациенти/клиенти, техните роднини и полагащи грижи лица; познаване и способност за използване на различни комуникационни умения, невербално поведение и език на тялото, особено при разлики в образованието, културата, възрастта, етноса, сексуалността, пола, религиозните убеждения, социалноикономическия статус, способностите и езика; способност за комуникиране на ясна и отворена (непредубедена) информация за различни форми на лечение, психотерапевтични стилове, подходи и интервенции; и др.

 

§8.2: Екипна работа

8.2.1: Част е от функциониращ екип, което означава:  (когато е целесъобразно) – познаване на специфичните роли и задължения, които имат той/тя и останалите членове на екипа; договаряне с други членове на екипа делегирането на задачи и обеми на работа; признаване на неравновесията в силите и предприемане на колективни стъпки, за да се избягва тяхното използване или злоупотреба; избягване, когато е възможно, на „двойствените връзки“ и активно гарантиране, че конфликтните роли са сведени до минимум; спомагане да се гарантира, че екипът работи, за да постигне максимални терапевтични резултати; разсъждаване и открито обсъждане на резултатите и функционирането на екипа; създаване на рамки за лична и професионална подкрепа и получаване на съвети, помощ и супервизия, когато е необходимо; проява на прозрачно и уважително поведение един към друг, както и към пациенти/клиенти и всякакви други лица; придържане към етична рамка и принципи на добра терапевтична практика; спазване на цялото приложимо законодателство, професионални кодекси, професионални насоки и вътрешни организационни принципи; изготвяне и прилагане на политики и стратегии за връзка и работа с други екипи и агенции; и др.

8.2.2: Реагира по адекватен начин на неподходящо поведение на член на екипа/колеги, което означава: споделяне с въпросния колега насаме и при спазване на поверителност на безпокойствата относно тяхното професионално поведение, компетентност, конкретно намерение, определена връзка, която може да води до евентуално неподходящо поведение, нарушение на етичен кодекс, незачитане на йерархия или злоупотреба с власт; в случай че опасенията се запазят или колегата не даде адекватен отговор, отнасяне на въпроса до висшестоящ, ресорен ръководител на това лице или до лице, натоварено с отговорността за разследване на тези безпокойства, както и гарантиране, доколкото е възможно, че това става без злонамереност и при запазване на поверителност; спазване на съответните насоки, етика и кодекси на поведение; не се пренебрегват или толерират лошо поведение, злоупотреба с власт, неуважение или предразсъдъци; и др.

 

Област 9: Използване на супервизия, интервизия (между колеги) и критична оценка

Психотерапевтът е компетентен: 

§9.1: Да извършва рутинна проверка на практиката

9.1.1: Организира подходяща супервизия, което означава: намиране на подходящо квалифициран и опитен супервизор (или група от колеги за супервизия [интервизия]); постигане на изрично съгласие относно параметрите на супервизията/интервизията (включително честота, съответните роли, цели, поверителност, разходи (когато е подходящо) и отчетност); споделяне на личните компетентности и нужди от супервизия; признаване, че целта на супервизията е да се подобри качеството на психотерапията, която получава пациентът/клиентът; гарантиране, че супервизията/интервизията отговаря на всички национални, професионални насоки и насоки на агенция; и др.

9.1.2: Участва в супервизия, което означава: систематично участие в супервизия и на ниво и честота, съобразени с естеството на клиничната работа; демонстриране на способност за ефективно използване на супервизията; обмисляне на ефекта от личното образование, убеждения, нагласи и поведение върху своята клинична работа и връзката с пациенти/клиенти; адекватна откритост и прозрачност относно типа и естеството на собствената клинична работа пред супервизора и колегите; говорене по отворен и честен начин за клиничната работа; фокусиране върху най-важния и свързан материал; активно участие в открити дискусии относно клиничната работа; недопускане на дистанциране, агресивно или отбранително поведение; работа в сътрудничество със супервизорите (и/или колегите); вземане под внимание на обратната връзка и използване на получената информация и предложенията в терапевтичния процес; активно учене от супервизията, използване на предложения и препоръчителна литература; разширяване на собственото професионално учене и развитие; и др.

9.1.3: Адаптира супервизията, което означава: увеличаване (или намаляване) на супервизията във връзка с промените в работното натоварване; обмисляне на качеството на супервизията и дали то е достатъчно за личните и професионалните нужди на терапевта; получаване на допълнителна специализирана супервизия при работа с особено сложен или непознат клиничен материал или, ако има допълнителни рискове (за пациентите/клиентите или за самия терапевт); ходене на допълнителна супервизия в случай на лични трудности, конфликти с пациенти/клиенти, двойствени връзки, жалби и др.; смяна на супервизора/промяна на условията на супервизията, ако е необходимо или когато е подходящо след достатъчно обмисляне и обсъждане; поемане на отговорност за това, че провежданата от него самия супервизия/интервизия отговаря на възможно най-високия съществуващ стандарт; и др.

9.1.4: Извършва одит на практиката, което означава: (когато е подходящо) идентифициране на подходящи критерии и инструменти за оценка; рутинно (най-малко веднъж годишно) участие в систематично наблюдение на резултатите на пациента/клиента, годишни прегледи (на броя сесии на пациент/клиент), процент на въпросниците за удовлетвореността и последващите проучвания; и др.

Област 10: Етика и културни особености

Психотерапевтът е компетентен: 

§10.1: Работи в етична рамка

10.1.1: Познава съответните професионални и етични насоки и професионални кодекси, което означава: познаване на националното законодателство, свързано с професионалното практикуване в сферата на психичното здраве; познаване на националните и европейските професионални кодекси и декларации на етични принципи (вж. приложение 6), приложими към професионалната психотерапия и добрата практика в сферата на психичното здраве; информиран е за добрите етични практики от значение за конкретната психотерапевтична модалност и ги познава; и др.

10.1.2: Прилага професионални и етични насоки, което означава: възможност да използва знанията си и да прилага съответните професионални и етични насоки, кодекси на поведение и професионални кодекси; придържане към подходящи етични, професионални и договорни граници във връзката си с пациентите/клиентите; вземане на информирано съгласие за интервенциите; предпазване на интересите на пациентите/клиентите, особено при работа с други специалисти, членове на екипа и членове на семейството; признаване на ограниченията на своята компетентност, умения и опит и преминаване на подходящо обучение и професионално развитие за подобряването им; зачитане на неприкосновеността на клиента и познаване кога тя може да бъде накърнена; гарантиране, че практиката му отговаря на най-добрите стандарти; поддържане на подходящи стандарти на лично поведение; и др.

10.1.3: Работи с етични трудности, което означава: признаване на потенциални проблеми, етични дилеми или противоречия между различни професионални кодекси и кодекси на поведение или между етични и работни изисквания; разпознаване на проблеми в области като двойствени връзки с пациенти/клиенти, колеги, супервизори, обучаващи се, служители или подчинени; използване на супервизия или на подходяща консултация за изясняване на въпроси или проблеми; анализиране и обсъждане на сложни етични дилеми по подходящ начин със супервизори, колеги или членове на етичната комисия на професионалната асоциация, към която принадлежи терапевтът; идентифициране и предприемане на подходящи действия (включително консултация) в случай на професионална небрежност от други терапевти и колеги; оттегляне от съответните професионални дейности и търсене на подходяща подкрепа, когато са прекрачени собствените му граници или когато има лична вреда, или когато е налице неетична ситуация; внасяне на подходящите промени, за да запази етичността на практиката си; и др.

 

§10.2: Работи със социални и културни разлики

10.2.1: Познава културните и социалните разлики, което означава: определяне на собствената културна и социална позиция и свързаните с нея виждания, системи от убеждения и ценности; познаване на възможните културни и социални разлики и последиците от тях с определени пациенти/клиенти, особено ако те са от различни социални и културни позиции; признаване на социалните и културните разлики във връзка с социален статус, пол, сексуалност, етнос, произход, възраст, религия, политики, индивидуализъм и др.; разбиране на начините, по които различните социални и културни системи понякога могат да бъдат сбъркани с проблеми с психичното здраве; признаване, че различни социални и културни въпроси могат да окажат въздействие върху психосоциалното благополучие; разбиране как травматичните исторически събития (напр. война, миграция, природни бедствия, преследване, дискриминация и др.) могат по различен начин да се отразяват на отделните лица; и др.

10.2.2: Прилага знанията си относно културните и социалните разлики, което означава: зачитане на личните цели, идентичността и ценностните системи на пациента/клиента, както и начина, по който избраната терапевтична рамка може да окаже въздействие върху тях; изследва заедно с пациентите/клиентите по какъв начин виждат и разбират тяхната връзка в съответствие със собствените си и други социални и културни въпроси и ценностни системи; подпомагане на гледните точки и ценностните системи на пациентите/клиентите, дори и те да са различни от собствените; признаване на собствените възможни ограничения при работа със социални и културни разлики; и др.

10.2.3: Работи със социални и културни трудности, което означава: получаване на специфична осведоменост и допълнителна информация, както и (ако е подходящо) супервизия при работа с особено големи културни и социални проблеми; признава, че има пациенти/клиенти, които са изпитали значителна травма в резултат на дискриминация и потисничество; когато е подходящо, признава, че собствената му социална и културна идентичност може да окаже въздействие върху пациента/клиента; предлага възможности за насочване към психотерапевти от социалния или културен произход на самия пациент/клиент, когато е подходящо; признаване, че са възможни социални, културни и политически пречки пред достъпа до психотерапевтични услуги и насърчаване на по-голяма достъпност; работа със социални и културни групи за подкрепа, специализирани работници, преводачи и други налични ресурси, за да се опита да намали социалните и културните разлики; и др.

10.2.4: Адаптира практиките при работа със „специални“ групи от клиенти, което означава: при работа с клиенти, при която може да са нужни допълнителни компетентности на специалист, и/или чийто капацитет да дадат валидно съгласие е ограничен или накърнен по някакъв начин, какъвто е случаят с децата, хората с когнитивни увреждания, хората със затруднена комуникация, хората, които са претърпели инсулт или други умствени или физически увреждания или такива, които страдат от психично заболяване или са в екстремно или променено състояние – преминаване на допълнително обучение и осведомяване, получаване на допълнителна информация и, когато е целесъобразно, супервизия от опитен специалист (особено ако обичайният супервизор на терапевта не е опитен в конкретната област); получаване на валидно съгласие от родители, настойници или партньори (когато е подходящо и без да се нарушават професионалната тайна и етиката), като цяло открито комуникиране относно напредъка на терапията с тях и записване на това; при получаване или издаване на доклади във връзка с такъв пациент/клиент, получаване на подходящо съгласие от други страни (родители, настойници и др.), консултация с тях и предоставяне на информация, търсене на тяхното мнение и записването му; когато са възможни езикови или комуникационни трудности, гарантиране на присъствието на преводачи, познаващи други средства за комуникация лица или адвокати на пациента, ако и когато е необходимо, както и че терапевтичната среда и условия са подходящи за възрастта на пациента/клиента, неговия етап на развитие и конкретни потребности; и др.

 

§10.3: Работи със социалния, културния и политическия контекст на психотерапията

10.3.1: Познава социалния, културния и политическия контекст на психотерапията, което означава: разбиране по какъв начин сферата на психичното здраве се вписва в социалния, политическия и културния контекст и как в различните периоди от историята и в различните култури тя е виждана по различни начини; разбиране на някои от социалните, културните и политическите видове контекст на: психично здраве/психично заболяване, социална психология и психология на психичното здраве/патопсихология, медицинския „алопатичен“ модел срещу био-психо-социалния модел, срещу „по-холистичния“ комплементарен модел и др.; междукултурни въпроси и дебати, свързани с психичното здраве, увреждането; и др.

10.3.2: Познава текущите тенденции в психотерапията, което означава: познаване на текущите тенденции или дебати в предоставянето на услуги в областта на психичното здраве; приемане на промените в социалното, културното и политическото мислене относно психотерапията (напр. психотерапията е дейност, която може да се извършва само от психолози и психиатри/психотерапията е независима професия, паралелна на психологията и психиатрията); познаване на „постмодернистичното“ разбиране за психотерапията (напр. ориентирано към намирането на решение, базирано на силните страни, устойчивост, екстернализиране на проблема и др.); познаване на взаимодействието на различни теории: когнитивно поведение/психодинамика/потенциал на човека/системна; разбиране на все по-силното търсене на „базирани на доказателства“ психотерапии, подходящите мерители за психотерапията и нуждата от изследвания във всички области на психотерапията; разбиране на въздействието и ефектите от новостите в сферата на невронауката относно психотерапията; и др.

Област 11: Управление и администрация

Психотерапевтът е компетентен: 

§11.1: Развива професионална практика

11.1.1: Справя се с пълно работно натоварване, което означава: познаване на собствения си капацитет; в началото на всяка сесия терапевтът е бодър, заинтересован, концентриран и съсредоточен; започва и завършва сесията и процеса навреме; прави подходящи бележки и записва информацията за клиента в хода на сесията; осигурява достатъчно време между сесиите и не провежда твърде много сесии за определен период; когато се занимава с други дейности извън професията или когато участва в други занимания и събития, отделя за тях достатъчно време и пространство, така че те да не засегнат професионалната му практика; и др.

11.1.2: Поддържа подходящи помощни системи, което означава: участие в подходяща супервизия, конференции за разглеждане на случаи и преглед на професионалната работа с клиенти (вж. също Ключови компетентности: област 8); редовно участие в подходящи дискусии и срещи с колеги; поддържане на осведоменост за развитията в професията, и по-специално в собствената област на психотерапията; посещаване на професионални семинари, симпозиуми и конференции по целесъобразност; абониране за професионални журнали по целесъобразност; осигуряване на подходящо Продължаващо професионално развитие (ППР); поддържане на личния статус в подходящи професионални асоциации; и др.

11.1.3: Полага редовно грижи за себе си, което означава: редовно да се грижи за себе си, като поддържа добро физическо и здравословно състояние; прави необходимите почивки, осигурява си свободно време, отпуски и се занимава с други видове дейност; в моменти на лични или професионални трудности посещава по-често супервизия, консултира се с подходящ за целта колега или взема съвет от ментор; и др.

 

§11.2: Развива свободна практика или малък бизнес

11.2.1: Поддържа добра бизнес практика, администрация и счетоводни системи, което означава: познаване на добрите работни практики, административни и счетоводни системи и актуализирането им редовно; спазване на всички местни и национални правни, счетоводни, данъчни и административни регламенти и изисквания в качеството си на специалист, който развива професионална дейност; попълване на данъчни декларации и плащане на ДДС (когато е приложимо); навременно плащане на сметки и на заплатите на служителите; и др.

11.2.2: Спазва приложимите правила, което означава: познаване и спазване на приложимите правила и съображения, свързани със здравето и безопасността, околната среда и екологията, особено във връзка с местоположението на офиса и консумативите за него; гарантиране на адекватна застраховка за пациенти/клиенти, служители (ако е приложимо) и гражданите; редовно осведомяване за изискванията на професионалните асоциации, в които членува; и др.

Област 12: Изследвания

Психотерапевтът е компетентен: 

§12.1: Познава изследванията в областта на психотерапията

12.1.1: Познава изследванията в областта на психотерапията, което означава: признаване на стойността на изследванията в систематичното оценяване на психотерапевтичната практика; информираност за извършените психотерапевтични изследвания и по какъв начин те повлияват текущата практика; познаване на различните параметри и методологии за изследване; познаване на подходящи методи на изследване, особено в собствената си психотерапевтична модалност; и др.

12.1.2: Използва психотерапевтични изследвания, което означава: способността да оценява източниците на информация от широк набор от ресурси (книги, журнали, интернет и др.), които могат да са полезни за практиката му; способност да оценява изследвания и други доказателства, които могат да са полезни за практиката му; използване или адаптиране на важни и подходящи констатации за подобряване на практиката си; промяна на практиката си в контекста на нови доказателства; и др.

Област 13: Превенция и образование

Психотерапевтът е компетентен: 

13.1: Превенция и учене от клиенти

13.1.1: Познаване на повтарящи се/дисфункционални модели в историята на пациента/клиента, което означава: познаване въз основа на психодинамичната и психосоциалната история на клиента на определени повтарящи се модели, които могат да бъдат или са станали дисфункционални; яснота за това, че зад някои от проявяваните симптоми може да се крие дисфункционален или повтарящ се модел (или личностно разстройство, или зависимост, и др.), който трябва да се разреши, за да се предотврати по-нататъшен дистрес; познаване на етиологията в основата на много от психосоциалните и психичните проблеми и разстройства; познаване на установени начини и такива, които са в процес на изследване, за подпомагане на пациента/клиента да преодолее проблемите си и да ги предотвратява; и др.

13.1.2: Учене от пациенти/клиенти, за да се избегне повтарянето, което означава: работа с пациента/клиента с цел разбиране на всички аспекти на неговите въпроси и проблеми; работа с пациента/клиента с цел изживяване на потиснатите или скритите емоции, които може да стоят в основата на неговите проблеми; насърчаване на пациента/клиента да изследва конкретните си въпроси или проблеми; отчитане, че моделите или проблемите на пациента/клиента може да са сходни с тези на други хора, но и уникални за самия него; представяне на перспектива за нормализация, а не на патологична перспектива, когато е подходящо; насърчаване както на общо, така и на специфично осъзнаване и интроспекция; изследване на трудностите и проблемите, но и насърчаване на положителна самооценка и индивидуално благополучие; насърчаване на устойчивост на симптомите, свързани с проблеми с психичното здраве и психологически проблеми; помощ и подкрепа на пациента/клиента да промени дисфункционалните поведенчески модели и да придобие по-благотворни такива; наблягане върху стратегии за подкрепа и/или превенция, особено когато се работи в посока прекратяване на терапевтичната връзка; и др.

13.1.3: Спомагане за стимулиране на промяна в пациента/клиента и в близките членове на семейството му и социалната му среда, което означава: подпомагане на пациента/клиента да признае аспектите от семейната си структура, приятелства, обичайни модели и работна и социална среда, които са подкрепящи или дисфункционални; изследване на нови и различни нагласи и системи от убеждения за самия него и другите и проверяване дали биха могли да бъдат полезни; подпомагане на пациента/клиента да стимулира и консолидира поредица от положителни промени и поведенчески модели, да информира и образова хората около себе си за тези промени, насърчаване на пациента/клиента да развива по-добра и подкрепяща психосоциална и семейна мрежа и да затвърждава тези нови промени; и др.

 

§13.2: Превенция и учене от трети лица

13.2.1: Разбиране на етиологията на проблемите, свързани с психичното здраве, което означава: разбиране по какъв начин мислите, чувствата и поведенията на хората се повлияват от действителното, въображаемо или предполагаемо присъствие на трети лица; разбиране по какъв начин и защо хората може да развиват психични проблеми; по какъв начин ригидните или патологичните нагласи, неблагоприятните или вредните социални и/или политически условия, екологичните бедствия или личните трагедии могат да се консолидират и превърнат в зловредни или проблематични влияния; осъзнаване колко вредни могат да бъдат обикновените социални фактори, като например религия, алкохол, бедност, традиция, институционализация, индустриализация, негативни социални нагласи, властови структури, системи от убеждения, групировки, медиите и др.

13.2.2: Насърчаване на психосоциално образование, което означава: умение да обяснява основните аспекти на психичното здраве на прост и разбираем език; работа с други специалисти, особено медицински сестри, обединени здравни специалисти, социални работници и др., когато и ако е подходящо, за насърчаване на осведомеността за обичайни проблеми, „нормализирането им“ и спомагане за идентифицирането на хора с проблеми на много по-ранен етап; спомагане за разрушаване на патологичния образ и стигмата около обичайните проблеми на психичното здраве; открито осъждане на поведения, системи, институции, практики и нагласи, които са очевидно зловредни и/или пагубни за психичното здраве на хората; и др.

 

Окончателното описание (Версия 3.3: юли 2013 г.) на Ключовите компетентности завършва тук. С това завършва Фаза 1 от Проекта на ЕАП за разработване на Професионалните компетентности на психотерапевт, който има практика в Европа.

За повече информация посетете уебсайта на проекта:

www.psychotherapy-competency.eu

 

Следващи специфични фази от проекта:

Предвидено е да има допълнителни „Специфични компетентности“ – тези, които са специфични за различните психотерапевтични модалности или за различните държави. Те ще се разработят от съответните европейски организации и националните представителни организации. (Фаза 2)

Предвидено е също да има допълнителни „Специализирани компетентности“, които са тези, необходими само при практикуване на психотерапия:

  1. С определени групи от клиенти (напр. психотерапия с деца, подрастващи, психотици, хора със затруднения при ученето, наркотично зависими, възрастни хора и др.) или;
  2. В определена специална обстановка (напр. психотерапия в психиатрични болници, затвори, бежански лагери, групи и др.) или;
  3. С цел прилагане на специализирани функции в психотерапията (напр. обучение, супервизия, управление на услугата и др.)

Разработването на тези Ключови компетентности е определено като Фаза 3 от Проекта.

Рамка на знанията и уменията – какво е необходимо да знае и какви умения е нужно да практикува професионалният психотерапевт – както и определяне на подходящи Критерии и методи за резултати и оценка, свързани с всички компетентности – всичко това е определено като Фаза 4 от Проекта.

Окончателната фаза от Проекта (Фаза 5) ще бъде въвеждането на тези компетентности в Стандартите за обучение на ЕАП посредством Комитета за прилагане на стандартите за обучение на ЕАП (КЕАП) и Комитета за обучение и акредитация (КОА), а след това и в самите обучения по психотерапия и школи за обучение, представлявани до голяма степен от европейските Акредитирани организации за обучение по психотерапия (АООП).