Психотерапия и социални услуги

Публикувано от БАП на 23.06.2020 г. в раздел Събития

Като отправна точка в срещата „Психотерапията като социална услуга”, Ви предлагаме дефинициите за психотерапия и социални услуги.

Припомняме, че от 1996 година БАП е член на Европейската асоциация по психотерапия (ЕАП), като приема и утвърждава в България СТРАСБУРГСКАТА ДЕКЛАРАЦИЯ от 1990 година, според която:

  • Психотерапията е независима научна дисциплина. Нейното практикуване представлява независима и свободна професия.
  • Обучението по психотерапия се извършва на висококвалифицирано научно равнище.
  • Многообразието на психотерапевтичните методи е осигурено и гарантирано.
  • Обучението по психотерапия включва теория, себепознание и практика под супервизия. Придобиват се необходимите познания за различни психотерапевтични процеси.
  • Достъп до обучението е възможен на основата на различни предварителни квалификации, преди всичко по хуманитарни и социални науки.

 

КАКВО Е ПСИХОТЕРАПИЯ?

(1) Практикуването на психотерапия е цялостно и внимателно планирано лечение или терапевтична намеса, на базата на обща и специална подготовка и познания (теоретична и практическа) за психопатологията, разстройства в поведението, състояния на обърканост, или по-обща необходимост от емоционално психическо развитие и зрялост на личността, свързани с психо-социални и психосоматични фактори и причини. Практикуването на психотерапия се извършва с помощта на научни психотерапевтични методи, при взаимодействие между едно или няколко лекувани лица и един или няколко психотерапевти, с цел намаляване или отстраняване на установените симптоми, за да се постигне промяна в разстройствата на поведението и нагласите, и за насърчаване на процеса на съзряване, развитие, равновесие и благополучие в лекувания човек.

(2) независимото практикуване на психотерапия се състои в практическото приложение, при най-пълна отговорност на психотерапевта, на дейностите, описани в точка 1, независимо от това дали дейностите се практикуват в качеството на самостоятелно работещо лице (независим, частна практика), или в рамките на трудово правоотношение (в институция, организация, клиника).

 

Дефиницията се базира на текста на Проектозакон за психотерапията

http://www.psychotherapy-bg.org/%d0%bf%d1%80%d0%be%d0%b5%d0%ba%d1%82%d0%be%d0%b7%d0%b0%d0%ba%d0%be%d0%bd-%d0%b7%d0%b0-%d0%bf%d1%81%d0%b8%d1%85%d0%be%d1%82%d0%b5%d1%80%d0%b0%d0%bf%d0%b8%d1%8f%d1%82%d0%b0-%d0%bf%d1%8a%d1%80%d0%b2

КАКВО Е СОЦИАЛНА УСЛУГА?

  • Социални услуги най-общо са дейности за подкрепа, които са общодостъпни и специализирани.
  • Според функцията си са превантивни, подкрепящи (които се предоставят вследствие на идентифициран риск или за задоволяване на специфична потребност) и възстановителни (които предлагат високоспециализирана подкрепа за лица със специфични потребности).
  • В зависимост от възрастта на потребителите социалните услуги могат да са за деца и за пълнолетни лица.
  • Социалните услуги се основават на социална работа, индивидуален подход и индивидуална оценка на потребностите.
  • Социалната работа … … е насочена към подкрепа на отделния човек, семейството, групи или общности за подобряване на качеството им на живот чрез развитие на умения да използват собствените си възможности и тези на общността при посрещане на техните потребности.
  • Индивидуалният подход включва извършване на професионални действия за подкрепа и придружаване на лицето, при които неговите конкретни потребности, способности и възможности се поставят в центъра на работата.
  • Индивидуалната оценка на потребностите е професионално проучване на житейската ситуация и психо-социалното състояние на лицето с цел определяне на неговите емоционални и социални потребности и потребности от развитие и реализация, които да насочат социалната работа. Индивидуалната оценка на потребностите включва професионални становища, заключения, изводи и препоръки, основани на анализ.
  • В зависимост от основните групи дейности видовете социални услуги са:
  1. информиране и консултиране;
  2. застъпничество и посредничество;
  3. общностна работа;
  4. терапия и рехабилитация;
  5. обучение за придобиване на умения;
  6. подкрепа за придобиване на трудови умения;
  7. дневна грижа;
  8. резидентна грижа;
  9. осигуряване на подслон;
  10. асистентска подкрепа.

 

Дефинициите се базират на текста на Закон за социалните услуги https://dv.parliament.bg/DVWeb/showMaterialDV.jsp?idMat=135546