СТАНОВИЩЕ на БАП относно ПРОЕКТ НА СТРАТЕГИЯ ЗА ПСИХИЧНО ЗДРАВЕ НА ГРАЖДАНИТЕ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ 2020 – 2030 Г.

ДО

МИНИСТЕРСТВО НА ЗДРАВЕОПАЗВАНЕТО

Изх. № А-36/31.10.2020 г.    


СТАНОВИЩЕ

от

Българската асоциация по психотерапия

 Относно: ПРОЕКТ НА СТРАТЕГИЯ ЗА ПСИХИЧНО ЗДРАВЕ НА ГРАЖДАНИТЕ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ 2020 – 2030 Г.


УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН МИНИСТЪР,

Като организация, чиято основна дейност е в полето на психичното здраве, Българска асоциация по психотерапия (БАП) приветства усилията за дългосрочно стратегическо планиране и реална грижа към хората с психично страдание и волята да се направи работеща Стратегия за психично здраве на гражданите на Република България 2020-2030, подкрепена с план за дейности и бюджет. Предложеният проект отразява намерението да се рефлектират и поправят сериозни и дългогодишни проблеми и празнини на психично-здравната система в България.

Благодарни сме на възможността за обществено обсъждане на проекта за Стратегия за психично здраве на гражданите на Република България 2020-2030.  Прави впечатление факта, че е фокусирана изцяло към медицинската и институционалната грижа за психично болните и за професионалистите, отговорни за лечението им. Акцентира се на психиатричната грижа, като липсва визия за превенция, дългосрочна грижа и извънболнично лечение, особено на пациенти с чести психични разстройства, които обичайно не стигат до медицински грижи.

Коментари:

В Стратегията за психично здраве на гражданите на република България 2020 – 2030 г. отсъства изцяло разбирането за превенцията и е изместен фокуса от “психичното” и от социалните детерминанти на психичното здраве.

Междусекторното сътрудничество и отговорното участие на различни професионалисти е залегнало и в Националната здравна стратегия 2020 год.  Психотерапията е важна част от мултидисциплинарния подход, работи с доказали ефективността си методи, при стриктно спазване на етични стандарти и в световен мащаб се разпознава като неотменна част от промоцията, превенцията и грижата за психичното здраве.

Психотерапията като основен подход, подпомагащ личностно развитие и зрялост е част от интегрирана или самостоятелна грижа преди, повреме и след установяване на психична болест. Включва дейности по: диагностика, превенция, интервенция, оценка на ефективността, проследяване, съпровождане ресоциализация и интеграция на хора, семейства и групи с психично страдание и/или био-психо-социални затруднения.

Натрупаният дългогодишен опит и добрите практики интегрират психотерапията в социалната система в България, в съответствие със законите и правилниците, уреждащи предоставянето на социални услуги в държавата. Психотерапевтични практики и супервизия се предоставят в редица държавни институции и такива, управлявани от граждански организации и в извънболнична частна психотерапевтична практика. Там най-често се реализират и дейностите по превенция и промоция на психично здраве за общността. вкл. има добри практики и разработени програми в сферата на образованието.

Дългогодишните изследвания[1] в ЕС показват, че професионалната психотерапия успява в средно 65-72% от случаите. В страните от ЕС, където психотерапевтичната подкрепа е част от здравната система, разходите за общопрактикуващата медицина бележат спад от 17%, a посещенията на лекарския кабинет – спад до 49%. Тези числа недвусмислено показват необходимостта от припознаване на психотерапията като значим подход при превенцията и лечението на психични заболявания, както и като естествена част от здравеопазващата система.

Данните сочат, че в страните от ЕС 5% от населението е в постоянна нужда от активна психотерапевтична работа и подкрепа, а 38,6% от това население в един или друг момент от живота си са преживели психично страдание, което е имало нужда от психотерапевтично лечение и подкрепа. На базата на първото изследване Например в Австрия[2], където психотерапията е част и се финансира изцяло от здравеопазващата система, оценява нуждата от психотерапевтични услуги на около 6,000 действащи психотерапевти. Аналогията със ситуацията България[3], където в момента има 650 психотерапевти[4] с пълно обучение или работещи под супервизия, показва, че  на психотерапията у нас в следващото десетилетие предстои още по-широко и цялостно развитие, вкл. по отношение на увеличаване на броя обучени и действащи психотерапевти, както и по отношение на сферите на приложение на психотерапията.

В много европейски държави – Австрия, Германия, Италия, Малта, Франция, Швеция и др. – има приети закони за психотерапията и тя е важна част от здравеопазващата система и грижата за психичното здраве на населението. Тя бива частично или изцяло финансирана от държавата. Това допринася по благоворен начин за функционирането на цялостната система за превенция, грижа и опазване на психичното здраве.

БАП е национална присъждаща организация по психотерапия, обединяваща професионалисти и организации, представляващи различни подходи в областта на психотерапията в България (National Umbrella Organisation & National Awarding Organisation), член на Европейската асоциация по психотерапия (ЕАП).  БАП съдейства за подобряване на психичното здраве на българските граждани чрез своите дейности: обединява, при запазване на различията и представлява практикуващите и обучаващите се психотерапевти, установява професионални стандарти за базово и специализирано обучение по психотерапия. БАП утвърждава психотерапията в България като самостоятелна свободна професия със своя научна, изследователска и професионална област, основавайки се на ЕАП и Страсбургската декларация (21.10.1990). Поддържа професионалните и етични стандарти и предлага партньорство и експертиза в областта на образованието, здравеопазването, социалния сектор, правосъдието, както и организациите на гражданското общество.

Под ръководството на БАП у нас тече процес по вътрешно обсъждане в професионалната общност и представяне пред законодателя на изработен проект за Закон за психотерапията. За момента психотерапията е спомената само във връзка с психиатричното лечение на лицата с психични разстройства в болнични условия, наред с диагностичните изследвания, медикаментозните и инструментални методи на лечение в Закона за здравето, чл. 149, ал. (2). Условията и реда за нейното провеждане в лечебните заведения са определени в Наредба № 1 от 11 януари 2007 г. на Министъра на здравеопазването – чл. 7 и чл. 8, поставящи и редица квалификационни изисквания към правото на практикуване на психотерапия, които следва да се развият и приведат в съответствие със стандартите за обучение и практикуване на психотерапия на национално и европейско ниво.

Същевременно, в България се опираме на добри практики, в съответствие със Стратегията за психично здраве на СЗО, операционализирана в План за действие 2013-2020, където целите са: да се повишава преживяването за психично благополучие; да се работи по превенция на психични заболявания; да се осигурява адекватна грижа; да се стимулира възстановяването и избягването на инвалидизиране и социално изключване на хората с психични проблеми и заболявания. За да се реализират тези цели, е важно да се прилага мултидисциплинарен подход, основан на доказали ефективността си практики, отчитайки развитието и потребностите през целия жизнен цикъл на човека. Този подход зачита човешките права, овластяването на хората с психични проблеми и осигуряването на широк достъп до услуги, практики и програми в и извън здравната система.

Психотерапевтите, обединени в БАП са професионалисти с доказан значителен опит и експертиза в работата с хора с психични страдания и разстройства; прилагат легитимни психотерапевтични подходи и методи, според спецификата на заявения проблем, като краткосрочна или дългосрочна психотерапия; В своето развитие БАП полага последователни усилия в създаването, прилагането и поддържането на обучителни стандарти, стандарти за практикуването и супервизията на професионалната практика. БАП поддържа Регистър на психотерапевтите и обучителните институции, към които  специалисти и нуждаещи се могат да реферират.

Обобщение:

В контекста на проекта за Стратегията за психично здраве (2021- 2030) считаме, че БАП със своя дългогодишен опит, история и добри практики, е стратегически партньор в развиването на цялостна политика и междусекторно сътрудничество в областта на психичното здраве в България на всички нива (превенция, подобряване и възстановяване на психичното здраве, лечение).

Отправяме искане БАП да участва в Национален съвет по психично здраве при Министерски съвет, както и в предстоящия да се създаде Изпълнителен съвет за дейностите по Стратегията към МЗ. Заявяваме готовност да се включим към финалното изготвяне на Стратегията и да предоставим конкретни предложения по текста и дейностите.
С уважение,
от името на УС на БАП
Марина Ангелова – Председател

и груповите членове на БАП:
Българска асоциация по арт терапия
Българска асоциация по когнитивно-поведенческа терапия
Българска асоциация по музикотерапия
Българска асоциация по психоонкология
Българска асоциация по фамилна терапия
Българско дружество по психодрама и групова терапия
Българско неорайхианско психотерапевтично дружество
Българско общество по аналитична психология К.Г.Юнг
Българско общество по логотерапия и екзистенц анализ
Дружество за психоаналитична психотерапия
Дружество на краткосрочните терапевти в България
Дружество по позитивна психотерапия в България
Сдружение Българска асоциация по транзакционен анализ

и професионални сдружения по психотерапия извън БАП:
Българско общество по групова анализа и групови процеси

[1] Данни на EAP – The effectiveness of psychotherapy, Carr (2012); Golden (1997)

[2] Страна с близко до територията и населението на България – 8,859 млн. население (към 2019 год.).

[3] Правим аналогията поради сходната по размер територия и брой на населението.

[4] Данни от доклад на националния делегат на БАП в ЕАП от 2018 г.