Становище относно Законопроект за съсловната организация и дейността на психолозите в България

До

Даниела Анастасова Дариткова-Проданова

Председател

Комисията по здравеопазването

Народно събрание на Република България

/водеща/

До

Милена Цветанова Дамянова

Председател

Комисията по образованието и науката

към Народно събрание на Република България

/участваща/

 

София, 26 юли 2018 год.

 


СТАНОВИЩЕ

от

Българската асоциация по психотерапия (БАП)


Относно:
Законопроект за съсловната организация и дейността на психолозите в България, изготвен от работната група към Национално-информационната кампания на ДПБ „За модерна Европейска регулация на професията психолог в Република България“ (2005-2018) с участието на народни представители и правни експерти от различни политически формации в и извън Парламента.

 

Уважаема Госпожо Дариткова-Проданова,
Уважаема Госпожо Дамянова,

 

Поздравяваме общността на психолозите и вносителите на законопроекта за намерението да се регулира професията психолог и стандартите, на които да отговарят обучението и психологическата практика в България. Макар този проектозакон да не се отнася пряко до професията психотерапевт, предвид близките, често граничещи научни и практически области, и при зачитане на законодателните принципи на обоснованост, предвидимост, съгласуваност и стабилност на правната уредба, по-долу коментираме неясни и потенциално спорни текстове в законопроекта, които припокриват области на работа, и са в тясна връзка с регламентирането на психотерапията и професията психотерапевт. Двете професии също имат и общ обект на интервенция – човекът и неговото психично здраве.

Според описаните в законопроекта професионални стандарти и поле на работа на психологията и психолозите, някои от дейностите, които те извършват, са пряко свързани и/или припокриващи се с полето на психотерапията, компетентностите и работата на психотерапевтите. Във връзка с това бихме желали представители и експерти на БАП да бъдат официално включени в работните комисии/заседания на Народното събрание (НС) при обсъждането и работата по Закона за съсловната организация и регулация на дейността на психолозите в Република България. Бихме искали също така представители и експерти на БАП да участват и при подготовката на правилника за приложение на закона след евентуалното му приемане от НС.

Фокусът на работа на психотерапията са човекът и неговото психическо функциониране. Регламентирането на професиите, занимаващи се с психическото здраве на човека като психотерапевт, психолог, психиатър, клиничен социален работник, както и полетата на компетентност и въздействие на всяка от тези професии, е навременно и крайно необходимо. Въвеждането на конкретна законодателна уредба за всяка от тях би хармонизирало българското законодателство със законодателните тенденции и практики в много други държави от Европейския съюз като Австрия, Великобритания, Германия, Малта, Франция, Швеция и др.

По-долу коментираме текстове в проектозакона, за които считаме, че припокриват области на работа и интервенции на психотерапията, и са в тясна връзка с регламентирането на професията психотерапевт.

 

  1. Законопроектът (в чл. 4.) не предлага дефиниция и обсег на действие на професията психолог. Такава е необходима, най-малко, за да я отграничи от професиите на психотерапевта и психиатъра като компетентност, способи и поле на въздействие. Дефинирането е съществено и по отношение на квалификацията на професионалистите и съответствието на подготовката и практиката им спрямо професионалните стандарти за всяка от трите професии.
  1. В Националния класификатор на професиите (цитиран в чл. 24 (1) т. 7 от законопроекта) в момента съществува подкод 2634-6004 – Психолог-Психотерапевт). Предложеният законопроект въвежда изискването за задължително вписване на практикуващите психолози по горния подкод в Камарата на психолозите (Виж: Професионален код: 2634 – Психолози, Подкод: 2634-6001 – Психолог, Подкод: 2634-6002 – Клиничен психолог, Подкод: 2634-6003 – Училищен психолог, Подкод: 2634-6004 – Психолог-Психотерапевт).

Тук възникват поне два въпроса – как се установява правоспособността на психолога от подкод 2634–6004 и защо е необходимо вписването му в Камарата на психолозите, за да може същият да практикува психотерапия? Създава се правен и етичен казус, тъй като двете професии – на психолога и на психотерапевта – са различни. Стандартите за обучение и практикуване на психотерапия прилагани от Европейската асоциация по психотерапия (ЕАП), възприети и прилагани от БАП, са различни от стандартите за обучение и практикуване на психология. Нещо повече, стандартите на БАП се основават и покриват утвърдените международни изисквания за професията психотерапевт и представляват единствената регулация на психотерапията у нас. Мнението ни е, че подкод 2634-6004 Психолог-Психотерапевт следва да бъде заличен в Класификатора на професиите, тъй като по своята същност е неточен, а и евентуално подвеждащ.

  1. Предложеният законопроект не предлага конкретни легални дефиниции на нито един от подкодовете в Класификатора на професиите. Необходимо е да се направи подробна конкретизация по отношение на обсега, полето на дейност и компетентността на психолога за всеки от подкодовете, за да бъде разграничена от обсега, полето на дейност и компетентността на психотерапевта и психиатъра.
  2. В компетентността и извършването на дейности от психолога има застъпване и/или припокриване с дейностите от компетентността на и извършвани от психотерапевта. Текстът на законопроекта (чл. 28 (1), от т. 1 до т. 5) дава широко поле на изява на психолози да осъществяват психотерапевтична дейност под различни формулировки, напр. “…реализация на решения за психични, емоционални, поведенчески и психосоциални проблеми на индивидуално… ниво…”, “психологично консултиране при емоционални, поведенчески и личностни проблеми и свързани с адаптацията към социалната, образователната и професионалната среда и индивидуалното развитие затруднения” и др. Необходима е ясна дефиниция с цел отграничаване и за да се утвърди коректно и еднозначно ползване на определенията за психологическа консултация и психотерапия.
  1. Необходимо е да има описание за разликите между психология/психолог, психотерапия/психотерапевт. Например, не е дефинирано понятието консултативна психологическа дейност, нито други присъщи психологически дейности. Необходимо е законопроектът да бъде разширен по отношение на правоспособността и придобиването на квалификация на тези професии. Необходимо е да се дефинират и дейностите по отношение на техния обсег и компетентност на психолога.
  2. Основните дейности, (изброени в чл. 28 (1) т. 1., 2. и 4.) са фактически предефинирана психотерапевтична дейност (за справка вижте определението на ЕАП за психотерапията, което прилагаме и което БАП е възприел в проекта за Закон за психотерапията на БАП), което, от гледна точка на професионалната психотерапевтична общност, е неприемливо. За нас съществува и важният въпрос: защо е необходимо допълнително „узаконяване“ на вече придобита университетска диплома за психолог чрез принадлежност към бъдеща Камара на психолозите? Както вече изтъкнахме по-горе професията на психолога е различна от тази на психотерапевта. Психотерапевтичната способност се придобива след преминаване през лична терапия и специфична теоретична и практическа правоспособност (за справка вижте приложения тук Правилник за Удостоверяване на правоспособност по психотерапия според стандартите на БАП).
  3. Описаните дейности в чл. 28 (1) т. 2. биха могли да са дейности и на социалната работа и психотерапията. Това открива риск от злоупотреби, свързани с прилагането на правомощията. Необходимо е текстът да бъде ясен и да бъде отнесен към компетентността на професията психолог.
  1. Към чл. 28 (1) т. 2 е необходимо да се допълни какъв точно вид инструментариум се прилага в изследването на човешкото поведение.
  1. Препоръчваме текста на проектозакона в областта на психологията и регулацията на професията психолог да се сравни и хармонизира със съществуващи текстове със сродни закони в страни на Европейския съюз със законодателни традиции и водеща практика в областта.
  1. Извън частта „Мотиви“ (стр. 18) законопроектът не засяга темата за създаването и прилагането на етични норми при упражняване на професията психолог.
  1. В частта „Мотиви” на проектозакона (стр. 18) се заявява, че има докладвани различни по характер нарушения от мними психолози (“психолози”), които не фигурират в Публичния регистър на ДПБ. Има нужда от пояснение на това твърдение и практика. Възразяваме срещу употребата на думата психотерапия („… при неизяснени … обстоятелства на неудостоверена квалификация и компетентност в области като здравеопазване, психотерапия, детско развитие…“) при обозначаване на лоша или неизяснена психологическа практика. Считаме също така, че доброто практикуване на психотерапия няма отношение към вписването в Камарата на психолозите. Националният Регистър на психотерапевтите поддържан от БАП според стандартите за обучение и придобиване на квалификация психотерапевт на ЕАП, е различен и независим от ДПБ и Камарата на психолозите.
  1. Необходимо е да бъде формулирана разликата между професионалните сфери, обсег на работа и компетентност, които дават професионалната квалификация психолог и психотерапевт. Текстът на проектозакона в момента предполага поставянето на професионалиста с квалификация и в двете области (и на психолог и на психотерапевт) в уязвима позиция.

 

 

До момента официални подзаконови актове, които имат връзка с регламентиране на психотерапията са  Наредба 1 на Министерство на здравеопазването (МЗ) от 11 януари 2007 год., конкретно Чл. 8 и Наредба 29 на МЗ, конкретно Чл. 6. Имаме коментар по тези наредби, тъй като имат пряко отношение към рамката и регулацията на практикуването на психотерапия в България и влизат в противоречие с утвърдените стандарти на БАП.

 

  • В чл. 8 от Наредба 1 на Министерство на здравеопазването (МЗ) от 11 януари 2007 год. е необходимо да бъде направена корекция по отношение на текста определящ кой може да извършва психотерапия в системата на здравеопазването. От текста е необходимо да отпаднат всички професии освен тази на психотерапевта, удостоверена по стандартите и регламента на БАП.
  • В чл. 6. на Наредба 29 на МЗ се казва, че „…В практическата си дейност психолозите могат да извършват: … 17. провеждане на психотерапия – индивидуална, фамилна или групова;…“. От текста е необходимо да отпадне възможността за провеждане на психотерапия от всички професии освен тази на психотерапевта удостоверена по стандартите и регламента на БАП.

 

Считаме за необходимо във всички законови и подзаконови нормативни актове психотерапия да може да се осъществява само от квалифицирани психотерапевти вписани в националния Регистъра на психотерапевтите поддържан от БАП (моля вижте по-долу).
В подкрепа на смисъла и важността на казаното дотук, по-долу представяме Българската асоциация по психотерапия (БАП) (www.psychotherapy-bg.org), от чието име произлиза настоящото становище.

БАП  е професионалната организация на психотерапевтите в България. Създадена на 23 ноември 1993 година като неправителствена организация, БАП обединява професионалистите практикуващи психотерапия и тези в обучение, както и организациите на различните психотерапевтични направления у нас. БАП е член на Европейската асоциация по психотерапия (ЕАП) (www.europsyche.org) и е национална присъждаща организация за квалификацията психотерапевт.

Организацията представлява българската психотерапевтична общност и като член на ЕАП е част от по-голямата европейска психотерапевтична общност. Приема и прилага в работата си стандартите за формиране и практикуване на професията психотерапевт и етичните норми на ЕАП. Споделя и утвърждава духа и принципите залегнали в Страсбургската декларация за психотерапията от 1990 година. БАП изгражда и поддържа националния Регистър на психотерапевтите в Република България и работи за регламентирането на психотерапията като самостоятелна научна и практическа област, различна от психологията и психиатрията, и за утвърждаването на професията психотерапевт като самостоятелна, свободна и различна от тази на психолога и психиатъра.

В момента в БАП членуват 136 индивидуални члена и 13 групови члена. Индивидуалните членове представляват 15 от основните направления в психотерапията, които се практикуват в България. Броят на психотерапевтите в България – практикуващи или работещи под супервизия, в момента е 837 човека.

Същевременно европейските статистики показват, че 5% от населението в страните от Европейския съюз страда от психични заболявания, които изискват системно и целенасочено лечение, което включва психотерапия, както и в някои от случаите необходимост от едновременно медикаментозно лечение, 15% от населението страда от умерено психично разстройство, 25% развиват едно или друго психично разстройство през живота си, 38% от населението в един или друг момент от живота си преминават през състояния, които могат да бъдат описани като депресивни и имат нужда от психотерапевтична помощ. Научно установено е, че за страна с населението на България са необходими около 6-7,000 психотерапевта. Тези числа[1] показват необходимостта от развитие и регламентиране на психотерапевтичната и останалите професионални области, които се занимават с психичното здраве на човека като психологията и психиатрията.

Едно от основните направления на работа на ЕАП и БАП през последните години е стремежът към въвеждане на законодателство регламентиращо обучението и практикуването на психотерапията. Като част от този общоевропейски процес през 2012 година БАП изготви проект за закон за психотерапията, в който областта на психотерапията е определена по следния начин: Практикуването на психотерапия е цялостно и внимателно планирано лечение или терапевтична намеса, на базата на обща и специална подготовка и познания (теоретична и практическа) за психопатологията, разстройства в поведението, състояния на обърканост, или по-обща необходимост от емоционално психическо развитие и зрялост на личността, свързани с психо-социални и психосоматични фактори и причини. Практикуването на психотерапия се извършва с помощта на научни психотерапевтични методи и задълбочено тълкуване на текста на пациента (в т.ч. реч, смисъл на думите; логически, асоциативни, емоционални връзки; жестове, движения на тялото и негови части; интонация на гласа и влагания в думите смисъл; изпитвани чувства; и др.), при взаимодействие между едно или няколко лекувани лица и един или няколко психотерапевти, с цел намаляване или отстраняване на установените симптоми, за да се постигне промяна в разстройствата на поведението и нагласите, и за насърчаване на процеса на съзряване, развитие, равновесие, подобрено социално функциониране и благополучие на лекувания човек.“

 

Едно недетайлно описание на същностните характеристики на психиатрията, психологията и психотерапията разкрива следните основни различия: психиатрията прилага медикаментозното лечение на психически заболявания и разстройства. Психологията се занимава с консултиране, тестване и научни изследвания. Психотерапията прилага специфично научно знание за хората и човешките отношения като тълкува материала (език, думи, жестове, движение, интонация, разказ, история и др.) на пациента. Психотерапевтичното лечение се провежда в строга времева и съдържателна рамка на отношенията между терапевт и пациент, има определена регулярност, продължителност и цел. В някои случаи е възможно и добре да се комбинира индивидуална и групова работа, както и взаимодействие на психотерапията с психиатрично лечение и адекватно насочена социална работа.

Психотерапевтичната общност обхваща професионалисти обучавани в различни психотерапевтични направления и с различна предишна или съпътстваща образователна компетентност – основно в областите на хуманните професии, социалните науки и хуманитаристиката. Психотерапевтичното формиране обхваща общо 3,200 часа – основно и специализирано ниво на обучение и да притежават не по-ниска от магистърска степен на обучение. Една част от психотерапевтите имат и квалификация като психолози. Друга част са психотерапевти идващи от други образователни направления и квалификации.

 

С настоящото становище още веднъж изразяваме желанието на професионалната психотерапевтична общност у нас да бъдат взети предвид и зачетени в пълна степен принципите на обоснованост и съгласуваност, за постигане на устойчива, предвидима и непротиворечива законодателна регламентация на професиите свързани с психиката и психичното здраве на българските граждани.

Оставаме на разположение за въпроси и информация.

С уважение,

 

УС на БАП

 

и груповите членове на БАП:

Българска асоциация по арт терапия

Българска асоциация по когнитивно-поведенческа терапия

Българска асоциация по музикотерапия

Българска асоциация по психоонкология

Българска асоциация по фамилна терапия

Българско дружество по психодрама и групова терапия

Българско неорайхианско психотерапевтично дружество

Българско общество по аналитична психология К.Г.Юнг

Българско общество по логотерапия и екзистенцанализ

Дружество за психоаналитична психотерапия

Дружество на краткосрочните терапевти в България

Дружество по позитивна психотерапия в България
Сдружение Българска асоциация по транзакционен анализ

и професионални сдружения по психотерапия извън БАП:
Асоциация „Българско психоаналитично пространство“ (tbc)
Българско общество за лаканианска психоанализа (tbc)
Българско общество по групова анализа и групови процеси
Българско психоаналитично общество (tbc)

[1] According to the Organisation for Economic Cooperation and Development (OECD), 5% of working age people suffer from severe psychological problems, whereas 15% show moderate forms of mental disorder. The World Health Organisation (WHO) states that more than 25% of individuals develop one or more mental disorders during their life. Not only do mental health difficulties impede upon an individual’s ability to achieve a fulfilled social and professional life, but they moreover place an enormous collective burden on the economy. Indeed, according to the WHO, mental disorders are the most common cause of early retirement and disability in many European countries.